Не мина и половин година, откакто топ дизайнерката Миглена Каканашева Мегз вдигна на крака всички природозащитници с това, че се снима как целува мъртва жаба. Изглежда даровитото миньонче, което напоследък е по-въздържано и обрано от всякога, все пак не си е взело поука и успя да ги разгневи отново, защото от вчера профилите й в социалните мрежи се тресат от коментари и укори, пише hotarena.net. 
Поводът е, че първата ни дизайнерка за пръв път е използвала естествена кожа в две от последните си творения. Каканашева никога не остава без думи, става ли въпрос за работата й и побърза да определи позицията си по темата. Това обаче само разбули духовете още повече и последва нова лавина от коментари. Някои от най-харесваните коментари обвиняват дизайнерката в слабоумност, коравосърдечност и липса на отговорност. Други попарени фенове казват, че от днес вече не я харесват. А трети публикуваха снимки на одрани животни и обвиниха Мегз, че заради обема на работата й труповете сигурно са хиляди. 

Все пак редно е да кажем, че и одобрителните коментари, които казват колко трудно е да запазиш принципите си в бизнеса и че всички ядем месо, не бяха малко. 

Вижте откъси от изказването на Бизнес дама на годината и преценете сами позицията си в този вечно актуален въпрос:

"Никога не съм давала повод някой да се съмнява в личната ми отговорност или тази на компанията ми. Особено имайки предвид обема на работата ни, смятам че ми е задължение, не избор'. Попринцип съм много лакома. Обичам месото и ям много - вкякакво.. Не мога обаче и да си представя да убия животно. Дори хлебарка съм изнасяла с ръка. Така е и с яденето. Когато ям пиле или свинско или телешко е едно. Когато съм опитвала гълъб, костенурка или кон .. просто не мога да преглътна... Същото е и с дрехите. Не мога да одобря производството на стотици елеци или якета. Не мога да си представя да отворя вратите на склада ни за купища топове от естествена кожа и да накарам екипа си да ги работи. Но да снабдим аксесоари - шапки, колани, портмонета от естествена кожа или малки детайли, като пух за качулка ... струва ми се приемливо. Това е рамката на личната ми етика - до там ми се струва редно в собствените ми очи... "