На 30 юни 1908 г. в 7:14 часа местно време приблизително в географския център на Сибир района на река Подкаменна Тунгуска избухва огромна експлозия с предполагаема мощност 10-40 мегатона тротилов еквивалент, която поваля дърветата в диаметър от почти 100 км. Изгорени са около 200 кв. км. площ. Най-интересното е, че в епицентъра и наоколо не са открити фрагменти с космически произход.
 
Преди това жителите между басейните на реките Лена и Енисей наблюдават как през слънчевото небе откъм езерото Байкал от югоизток на северозапад преминава ярко огнено кълбо. Полетът на космическия пришълец завършва на 7-10 км височина с ослепително сияние от експлозия и невероятен гръм, чийто тътнежи се разпространяват на 1000 км.
 
Взривът със силата на мощен ядрен удар за щастие става над не заселена тайга, в противен случай жертвите можели да са милиони хора. Единственото по-близко селище на 65 км. е Ванавара, районен център на Тунгуско-Чунския район на Евенкийския автономен окръг. Но дори и там хората са ужасени от счупените прозорци и падащи предмети в домовете им. Въздушният взрив предизвиква земетресение с магнитуд от 4,7 до 5 единици.
 
Най-близкото пасище на евенките се намира на около 20 км. от епицентъра на взрива. Те разказват, че по-леките кучета са вдигнати във въздуха и са им загинали над 1000 елена. Пострадали са и някои от тях от въздушната вълна.
 
Взривната вълна е регистрирана от обсерватории навсякъде по света. В течение на няколко дни над Сибир се наблюдава интензивно светене на небето.
 
В първите денонощия след катастрофата почти навсякъде в Северното полукълбо – от Бордо до Ташкент и от бреговете на Атлантика до Красноярск са наблюдавани странни атмосферни явления: необичайни по яркост и оцветяване сумраци, светене на небето нощем, ярко сребристи много високи облаци (височина 80 км.), дневни оптични ефекти – хало и венци около Слънцето.
 
Сиянието на небето нощем е толкова силно, много хора не можели да заспят. В много градове нощем можело спокойно да се четат вестници със ситен шрифт. Това явление продължава в течение на няколко нощи.
 
Катастрофата предизвиква колебания в магнитното поле, фиксирано в Иркутск и в германския град Кил. Магнитната буря напомня по своите параметри смущения в магнитното поле на Земята, наблюдавано след това при височинни ядрени експлозии.
 
Именно този ден в Антарктида е наблюдавано необичайно по форма и мощност полярно сияние, описано от английския полярен изследовател Шекълтън.
 
Изучаването на Тунгуската катастрофа позволява да се видят всички екологически и геофизични последствия от падане на космически тела, да се направят изводи за възможните краткосрочни и по-далечни прогнози за последствията от подобни събития.
 
Факт е например, че на мястото на катастрофата като следствие става частична мутация на растенията, ускорява се растежът на дърветата, изменя се химическият състав и физическите свойства на почвата.
 
Природата на падналото в сибирската тайга космическо тяло и досега не е напълно ясна, както не е ясно за какви космически тела трябва да следят хората, за да се избегне повторение на катастрофата в населен район.
 
Поради слабия интерес (а и възможности) към такива събития по онова време първата експедиция, изпратена в района, е чак през 1927 г. и след нея следват много други. Не са намерени нито метеоритни отломки, нито ударен кратер.
 
Съществуват много версии и откровени спекулации за причинителя на събитието: ядро на комета, кълбовидна мълния, взрив на облак от метан, ядрен взрив, сблъсък на Земята с миниатюрна черна дупка, катастрофа на извънземен космически кораб и др. Най-вероятно обаче си остава предположението, че е паднал голям метеорит.
 
Редакция БЛИЦ