30 години след аварията в атомната централа в Чернобил, Чернобилската гора придобива съвсем нов вид в сравнение с преди зловещата катастрофа. В рамките на един от екопроектите в областта били извършени проучвания, които удивили не само учените. Целта била да се изучи какви животински видове населяват в момента територията около Чернобилската атомна централа и каква е тяхната популация.
Оказало се, че след 3 десетилетия „отровените" земи са се превърнали в нещо като естествен резерват и са пренаселени с животински видове.

В отцепената още през миналия век територия на воля пасат стада елени, лосове и други едри бозайници. Значително се е увеличила популацията от вълци, които по-рано не са обитавали тези територии.
 

Според учените истинската причина за увеличаването на дивите животни по тези места не е в нея – а в липсата на човешка намеса сред природните ресурси. Както е известно, силният радиационен фон в повечето случаи разрушава репродуктивната система и живото същество умира, без да остави потомство. А чернобилските елени и лосове са се намножили и то без мутации като триглави или безноги чудовища.

Current Biology публикува доклад, според който освен популярните животински видове в Чернобилската гора са се завъдили и редки твари като евроазиатския рис. Както и кафява мечка, която тук не се е мяркала през последните 100 години. Стада от диви прасета и сърни, лисици и вълци бродят необезпокоявани.

Професор Джим Смит от Портсмутския университет предполага, че поради дългогодишна човешка ненамеса на територията ѝ Чернобилската гора се е превърнала в резерват. Излиза, че човекът е в състояние да нанесе по-големи щети на екосистемата, отколкото радиацията, разсъждава ученият.
 

Преди няколко години популацията от вълци се е разраснала дотолкова, че стръвните четириноги са тръгнали да завоюват нови територии. Белоруски ловци през 2013 г. са провели организиран отстрел на вълци, които напуснали отцепената зона и тръгнали на глутници да търсят плячка към населените места.

В момента в Чернобилската гора са монтирани над 40 камери. Учените наблюдават с тях местните флора и фауна. Особен интерес предизвикват рисовете, зубрите, дивите коне и мечките.

Източник: Списание "Осем"