Човек се опитва да прочете повече за състоянието на войната в Украйна, въпреки че е изключително трудно да се пробие през мъглата от пропагандата и очевидните лъжи. Но бавно се очертава картината на решителната, бавна, мъчителна, болезнена руска победа, пише анализаторът Джаред Питърсън в americanthinker.com, цитиран от "Труд". 

Украинските жертви почти сигурно са на непоносими и са на неустойчиви нива. Най-близките предположения са от порядъка на 250 000 човека, което е с порядък по-голям от този на Русия, която черпи резерви от значително по-голямото си население. Украйна губи едно цяло поколение от младежи и всичко това го прави, за да подкрепи западащата планетарна хегемония на САЩ.

Порочните, объркани, и престъпно безразсъдни новаци, ръководещи политиката на САЩ и умишлено удължаващи този разрушителен и изключително опасен конфликт, който не може да бъде спечелен, са безразлични към разрухата на Украйна и масовата смърт на нейните млади мъже, които са просто пушечно месо за онези, които вървят по коридорите на Държавния департамент и на Пентагона. След като те са безразлични към немислимите последствия, които може да дойдат с окончателният резултат на тази война.

Тази война никога не би трябвало да се случва, ако предложението на Кисинджър и на много други за една неутрална Украйна извън НАТО беше прието от САЩ през 2021 г., както разумно беше поискано от Русия, и ако Украйна, по указание на Америка, беше прекратила своята осемгодишна и спонсорирана от САЩ война срещу рускоговорящите и етническото руско население в Донбас и бяха наложени споразуменията от Минск II.

Една неутрална Украйна, никакви оръжейни системи на САЩ в границите на Украйна и край на безмилостното преследване от страна на Киев на населението на Донбас... и резултатът щеше да е без война.

Но Военно-промишленият комплекс на САЩ искаше тази война и я получи. А целта е да се обезкърви и отслаби Русия в едно блато, подобно на Виетнам, като по този начин, според фантазиите на американските неоконсерватори, една от двете нации, способни да кажат „не“ на Америка, ще бъде премахната от краткия списък на страните, пречещи на мечтите САЩ да има единственото и неоспоримо господство на планетата Земя.

Резултатът от тази изцяло провокирана от САЩ война можеше да е много по-различен от този, който лежи в трескавите и мокри сънища на американските неоконсерватори.

Изглежда, че Русия преживява санкциите на САЩ доста спокойно, след като в Азия се появяват нови клиенти за нейния природен газ и другите нейни жизненоважни ресурси, нейната рубла остава силна, и 80% от нейното население очевидно подкрепя своето правителство, а икономиките на Европа, и особено на Германия, са в свободен спад, след като цената на американския втечнен природен газ надвишава цената на демонизирания руски тръбопроводен газ многократно.

Всичко това, както и риска от ядрена война с Русия, която се чувства застрашена от тридесетгодишния модел на безпричинно агресивно поведение на Военно-промишления комплекс на САЩ спрямо нея, включително и:

• Безмилостното разширяване на НАТО на изток, на фона на изричните обещания на всеки западен лидер от 1990 г. насам, че подобно разширяване никога няма да се случи, ако Русия приеме обединението на Германия, изтегли войските си от Източна Европа и разпусне Варшавския договор;

• Поканите отправени през 2008 г. към Украйна и Грузия да се присъединят към НАТО, добре известни по онова време като напълно неприемливи за Русия, така както беше опитът на Съветския съюз да преобразува Куба в своя ракетна база през 1962 г. за САЩ;

• Силното участие на САЩ в преврата от 2014 г., който свали демократично избрания, проруски президент на Украйна;

• Инсталиране от страна на САЩ на сложни оръжейни системи в новите страни от НАТО, включително Полша, балтийските страни и Румъния; и

• Отношението на администрацията на Байдън през 2021 г. към Украйна като де факто все едно е член на НАТО.

Мотивът за изпращането на 190 000 руски войници в Украйна на 24 февруари 2022 г. беше нейното възприятие за заплаха и осемгодишната война на корумпирания режим в Киев срещу населението на Донбас. Твърдението, че движението на Русия в Украйна е първата стъпка на нейното предполагаемо жадувано завладяване на Европа, е нелепа и прозрачна лъжа.

Тези, които я изричат, сами не си вярват и нито един опитен студент по международни отношения не вярва, че Русия представлява агресивна заплаха за Европа по всяко време след разпадането на Съветския съюз през декември 1991 г.

Твърдението, че в Украйна Русия е мотивирана от световното завладяване, би било смешно, ако тази пропаганда не беше така повсеместно повторяна от западните медии и затова беше изцяло погълната от невнимателната и едва осъзнаваща всичко публика.

Лъжите на медиите за предполагаемата мотивация за конфликта и тяхното разбираемо пълно мълчание за истинската история, която би разкрила тези лъжи, се отразяват в техните доклади за напредъка и състоянието на самата война.

Ако се съди по основните наративи, Русия винаги губи, обезкървена до смърт, нейните поражения са огромни, нейните победи са незначителни, нейната военна техника и боеприпаси са почти изчерпани, и тя търпи значително по-големи жертви от враговете си и е значително отслабена като военна сила независимо от изхода на войната.

Един ден Бахмут е „без значение“ във всяко военно отношение, а на следващия ден ни казват, че се държи до последния човек, защото падането му ще отвори пътя към по-нататъшните руски завоевания на запад. Владимир Путин умира от (само си изберете) рак, Паркинсон, деменция. Владимир Путин е непопулярен, и е на път да бъде убит или свален, и е заобиколен от своите врагове и т. н., и т. н.

Всичко това е една отчаяна пропаганда на западните елити и на техните медийни рупори, които бавно започват да осъзнават мащаба на катастрофата, в която се превръща провокираната от тях война в Украйна.

И докато войната продължава, капчиците пот започват да се появяват по челата на важните западни лидери, след като се появи реалната възможност правителството на САЩ да е взривило тръбопроводите „Северен поток 1 и 2“, което би било един от най-огромните терористични актове в историята.

И да не забравяме, че това беше акт на тероризъм, насочен не само срещу Русия, но и срещу близкия съюзник на Америка, Германия, за която тези тръбопроводи бяха ключът към нейната индустриална конкурентоспособност и благосъстоянието на нейното население. Какви биха били последствията за НАТО, за отношенията между САЩ и Европа, за правителствата в Европа, за имиджа на Америка в света, ако този изумителен акт е произлязал от Белия дом на Байдън?

Запада трябва да промени курса си в Украйна, и то бързо.

Ако той продължи да удължава война, която не може да бъде спечелена, той ще удвои грешките си от миналото, ще поражда умишлено в Русия усещането за изолация и заплаха, и тя скоро ще се окаже в точката, в която тази война може да бъде продължена само чрез пряко участие на войските на НАТО, които трябва да заменят трагично изтощените и унищожени украинци.

По този начин с въвеждането на войските на НАТО се крие сериозната възможност за унищожението на цивилизацията. Защото каквото и да се случи на конвенционалното бойно поле, руснаците няма да толерират превръщането на Украйна в огромна военна база на САЩ на предната си веранда.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук