В началото на миналата седмица, 4 декември, американците с овации изпратиха на ходови заводски изпитания модерният разрушител USS Michael Monsoor (носещ името на загиналата в Ирак „морската котка” Майкъл Мансур).
Още на следващия ден обаче суперразрушителят, приличащ на гигантска ютия, беше принуден бързо да се върне обратно в корабостроителницата Bath Iron Works в Бат, Мейн.
 
При опита да развие максимална скорост в главната енергетична установка нещо се счупило, чийто характер не е съвсем разбираем. Производителите твърдят, че се появила неизправност в една индукционна бобина, което довело до отказ в друга система и така нататък по веригата. Дребният инцидент обаче нямало да се отрази на плановете корабът да бъде предаден на флота през март 2018 г.
 
Изкушаващо е да се припомни, че сериозни проблеми с главната енергетична установка възникнаха и у челния кораб в серията Zumwalt, приет в бойния състав на флота през октомври 2016 г. Отначало, по време на изпитанията му, се наводни с вода извън борда маслената система на привода на главния движител, след което бяха заменени всичките четири маслоохладителя.

Само месец по-късно, на 21 ноември 2016 г. по време на преминаване на Zumwalt през Панамския канал от Атлантическия в Тихия океан възникна повреда в левия гребен винт, след което вода извън борда проникна в два от четирите лагера на гребния вал и накрая излезе от строя и втория гребен винт.
 
Огромният боен кораб (дължина 184 м, маса – 14 500 тона) напълно спря и се удари в стената на канала. Суперразрушителят премина през канала и се спря в намиращата се в неговата зона военноморска база „Васко Нунес де Балбоа”. Потвърди се предположението, че вода е прониквала редово през маслената система.
 
Отначало Пентагонът планираше серия от 32 кораба, но след като прогнозната цена от 1998 г. от 1,1 млрд долара нарасна на 4,1 млрд долара, бе взето решение за построяването само на 3 суперразрушителя. Допринесе и промяната във възгледите на командването на ВМС относно воденето на война в морето в обозримо бъдеще. Релсотронът също няма да бъде направен.
 
Оказа се, че издръжката на кораба е прекомерно скъпа дори за богатите САЩ. Например за неговото 155-мм оръдие специално са създадени снаряди тип LRLAP с висока точност с бой над 100 км с GPS-корекции на траекторията, които обаче са страхотно скъпи – почти 1 млн долара за изстрел.
 
Редакция БЛИЦ (по публикации в чужди медии)