Виждайки за първи път в живота си мъж с джалаба, гост на лъскавия хотел „Свети Франциск“ в Сан Франциско подхвърля на човек до него: „Чудя се какво ли носи отдолу“. Било е 1945 г. и мъжът с джалабата – бъдещият крал Фейсал – който е в града за подготвяне на хартата на ООН – се обръща и отговаря:“BVDs“(BVD е марка бельо, основана през 1876 г. - бел. ред.). От тогава са се случили много неща между Дома на Сауд и Чичо Сам, като всеки стигна до познания за всичко за облеклото на другия, а също и техните чанти, психика и ръце, както подхожда на един от най-дълго продължилите фиктивни бракове в историята.
Тази седмица, обаче, когато президентът Барак Обама се приземи в Рияд за прощално посещение, саудитците почувстваха, че техният стратегически съпруг публично ги е съблякъл голи. Предизвиканата от Америка саудитска несигурност е дипломатическа, военна и икономическа. В дипломатически план саудитците чувстват, че Обама е позволил и дори насърчил техния исконен ирански съперник да хвърли сянка върху арабския свят. Диалогът на Обама с Техеран, огласено от историческия телефонен разговор с иранския му колега през септември 2013 г., щеше да събуди подозрения в Рияд, така или иначе; но тъй като последва египетския катаклизъм от 2011 г., той беше тълкуван като бедствие. Както саудитците виждат нещата, Обама е предал бившия египетски президент Хосни Мубарак като поиска оставката му, докато в Кайро се събираха демонстрации. <br /> <br /> Мубарак беше най-отдавнашния, лоялен и надежден съюзник на Вашингтон в Близкия изток, а също и партньор на саудитците във водачеството на арабския свят. От тяхна гледна точка вдъхновените от американците египетски катаклизми задейства плъзгането на арабския свят в петгодишен хаос, което никой не изглеждаше да е в състояние да не допусне. Разговорът с иранския президент Хасан Рохани дойде точно когато Обама се отметна от клетвата си да атакува сирийската армия, ако тя използва химическо оръжие. Асад е анатема за саудитците, масов убиец на сунити и работещ за иранското проникване в арабския свят. Изоставянето на Мубарак от Америка, приемането на Асад и прегръщането на сделката с иран нанесе в дългосрочен план удар върху отношенията с Рияд. Дори ако новият президент реши и промени всичко това, нанесената от ерата Обама травма ще остане жива, а белезите от нея &ndash; дълбоки. Най-дълбокият белег ще бъде иранската ядрена програма. <br /> <br /> Водената от Америка сделка с Техеран беше за саудитците стратегически удар в носа. В географски смисъл отстоянието на ядрената централа в Бушер от саудитските брегове на Персийския залив е наполовина по-малко, от дължината на Израел. Психологически то е дори по-късо. Още повече, саудитците имат причина да се страхуват, че намиращите се на изток от тях шиити искат един ден да изтръгнат от тях светите за исляма места. Доколко такива страхове са основателни няма значение. Това, което е важно, е, че саудитците таят това безпокойство и че стореното от американците не направи почти нищо за да ги успокои. Това, за което всички са съгласни, е, че саудитците имат пълното право да се страхуват за икономическото си състояние. <br /> <br /> ОБРАТНО ВЪВ ВРЕМЕТО, когато принц Фейсал беше в Сан Франциско, саудитският петрол беше от изключително значение за американската икономика, чиято следвоенна промишленост жадуваше за суров петрол във времена, когато саудитците дори не помисляха да тормозят Америка, а Америка не можеше да си представи световна петролна криза. <br /> <br /> Резултатът беше едно разбирателство, че саудитците ще продават и американците ще купуват, както и двете страни правиха десетилетия. Само че саудитците доказаха, че могат да са кавгаджии, само за да научат, че тормозът има цена, която в дългосрочен план е извън техните средства. Известното водено от саудитците петролно ембарго, което доведе цената за барел петрол от 3 долара през 1973 г. до повече от 37 долара през 1980 г. първоначално изглеждаше от Рияд като брилянтен удар. В действителност това беше пирова победа, защото тя заблуди своите създатели да мислят, че биха могли да купят каквото си искат за толкова дълго, колкото желаят, без да правят тяхното общество да прави това, което правят другите, за да успее: да работи. Това важеше не само за саудитците, но и за всички политически елити в ОПЕК &ndash; от Либия до Венецуела.<br /> <br /> В саудитския случай това означаваше купуване на американско оръжие и продължаване на американското съюзничество, докато на масите се раздаваха щедри субсидии. През 2014 г. разходите за отбрана станаха толкова мащабни, когато купиха оръжие за 6,4 млрд. долара, че Саудитска Арабия излезе начело на купуващите оръжие страни в света. Само че пазарните сили, за които саудитците си мислеха че могат да контролират завинаги, скоро доказаха, че това не е така. Първо, усилията за опазване на промишлеността се съчетаха с усилията на страни извън ОПЕК като Великобритания и Норвегия , създаваха в продължение на 20 г. скокове на цените. Цените после се възстановиха в резултат на промишленото разширяване в Индия и Китай, но тогава пазарите отново изиграха своя номер, този път чрез разработването на шистовите горива, което направи така, че цените се гмурнаха през това столетие от над 100 долара за барел на по-малко от 30 долара, преди да се върнат обратно на 42 долара. <br /> <br /> Сегашното ограничаване на производството препречи спада на цените, но всеки разбира, че никоя манипулация на пазара няма да промени икономическата реалност, която е, че увеличаването на доставките изпреварва търсенето. Финансово петролът скоро няма да се върне на нивата, на които е бил, и никога няма да се върне там, където е бил в политически смисъл. Още по-лошо от саудитска гледна точка, не само поради това, че петролът й е по-евтин, е, че САЩ вече не се нуждаят от него, след като шистовите горива превръщат американската икономика в нетен износител на суров петрол. Разбираемо е, че докато всичко това прави саудитските лидери потиснати, то прави американските политици еуфорични. Това е причината законодателите във Вашингтон да внесат законопроект, който би дал възможност на американските съдилища да държат Рияд частично отговорен за нападенията от 11 септември, повечето от чиито извършители бяха саудитци. <br /> <br /> Сега вече напрегнатите американско-саудитски отношения достигнаха до точката на кипене, когато миналата седмица саудитците реагираха със заплаха да изтеглят активите си от САЩ, главно дългосрочните облигации. Това е заплаха без съдържание. Миналата година чужди правителства продадоха американски ценни книжа за 225 млрд. долара. Уолстрийт лесно абсорбира суматохата и има твърдения, че саудитските авоари са доста под тази сума. И това е извън факта, че никой саудитец не може да каже на американските законодатели какъв закон да издадат. Смята се, че при срещата си тази седмица с крал Салман Обама го е уверил, че ще наложи вето на проектозакона, ако той бъде предложен за приемане. Но подобен жест няма да промени основното саудитско затруднение, което изисква историческа промяна. <br /> <br /> Саудитците ще трябва да разберат, че точно както сега не са в позиция да тормозят Америка, така формулата, по която са живели от 1945 г. досега, е остаряла Петролът престана да впечатлява Америка, неговата стойност &ndash; независимо от Америка &ndash; спада и саудитците имат нужда да се трансформират до неузнаваемост. Днес саудитците мислят регионално, за разлика от възгледа на крал Ибн Сауд, когато той и президентът Франклин Рузвелт установиха отношения, които сега стигнаха до кръстопът. Мислейки регионално, желанието на Рияд е по някакъв начин да върне историята в навечерието на цунамито, което помете четири арабски режима, разпали множество граждански войни, увеличи иранската заплаха, създаде Ислямска държава и също така интензифицира руската намеса, от Египет през Сирия до Иран. Срещите на Обама в Рияд още траеха по време на писането на този материал, но тяхната цел вече беше ясна: Няма да има връщане на часовника назад. <br /> <br /> Америка губи интерес и саудитците ще трябва да се изправят сами срещу съдбата. ЗА ДА ИЗБЕГНАТ видът народна власт, с който се сблъскаха техните съседи, саудитците трябва да рестартират тяхното бюджетно мислене. Старата сделка, при която 5000 принцове купиха социално спокойствие, разхищавайки покровителство и пръскайки субсидии, повече не може да се ползва. В колоната на приходите, ситуацията, при която петродоларите покриваха 90 на сто от саудитския бюджет, не може да устои. Със своя бюджетен дефицит, възлизащ на 140 млрд. долара или 20 на сто от БВП, бързо наближава денят, когато Рияд ще трябва да започне да събира данък върху доходите. От гледна точка на разходите субсидиите и разходите за отбрана трябва да бъдат намалени до нормалните поради изпаряването на резервите на кралството в чужда валута &ndash; от 737 млрд. долара преди две години до прогнозираните 200 млрд. през 2018 г. А що се отнася до инвестициите разходите за образование и създаване на работни места трябва да се умножат и то не само в страната, но в целия арабски свят. Част от това вече е разбрано в Рияд. <br /> <br /> Сегашните намаления в субсидиите за вода, горива и електричество са част от план за увеличаване на несвързаните с петрол приходи годишно в размер на до 100 млрд. долара. Колкото и спешна да изглежда такава промяна, тя е симптоматична за лечението, за което се моли саудитската икономика и което все още може да бъде платено с нейните ресурси. Лечението, от което се нуждае Саудитска Арабия, е обзавеждането с модерни професии и умения на 30 млн. граждани. Това не е нещо, което саудитците са правили у дома, да не говорим за други места в арабския свят, където социалната стагнация се изрази в насилието, което саудитците наблюдават с ужас през последните пет години. Сега, след 70 г. използване на петрола за купуване на съюзници зад граница, саудитците трябва да използват това, което е останало от петролната им мощ за преобразяването на арабския свят. Възпиращият фактор е ясен: Даването на възможности на родения в скромност застрашава родените в охолство. Но, като се имат предвид събитията в съседните Йемен, Бахрейн, Ирак, Сирия и Египет &ndash; алтернативата е по-лоша. &nbsp;<br /> <br /> &hellip;............<br /> <br /> <strong>Амоц Аса-Ел, в. &bdquo;Джерусалем пост&ldquo;/БГНЕС</strong><br /> <br /> &nbsp;