„Зеленото безумие“, което обхвана западния свят, вече има сериозни икономически последствия. Но има всички основания да се предполага, че в бъдеще ще стане още по-интересно. Особено предвид това, че двете главни символически фигури на „зеленото движение“ Александрия Окасио-Кортес и Грета Тунберг свалиха маските си на еко-активисти и твърдо обявиха реалните си политически цел, коментира руският анализатор Иван Данилов, цитиран от Фокус.

Ако те получат своето, светът вече никога няма да бъде същия, а Русия и Китай, най-вероятно, ще останат последните острови на здравия разум в свят, който предпочита да забрави за здравия разум.

Грета Тунберг, в съавторство с още две радикални активистки, публикува програмна статия със заглавие „Защо протестираме отново“, в която авторките честно си признават, че тяхната борба за „спасение на планетата“ изисква унищожението на съществуващата политическа и икономическа система.

„Това действие трябва да бъде мощно и широкомащабно. В края на краищата, климатичната криза не засяга само околната среда. Това е криза на правата на човека, справедливостта и политическата воля. Тя бе създадена и захранвана от колониалната, расистка и патриархална система на угнетяване. Трябва да я демонтираме“.

За тези, които не са запознати със специфичния език на радикалните „зелени“ активисти, е нужен превод на някои ключови понятия, които се използват в този манифест.

В техния понятиен апарат, „патриархална система на угнетяване“ е всяко общество с традиционни ценности, в които мъжът е мъж, жената – жена, а семейството е съюз между мъж и жена и осигурява възпитанието на следващото поколение земляни.

Между другото, еко-активистите от този род често призовават за въздържание от раждане на деца – също в името на спасението на климата.

При това сред младежите в англосаксонските страни, където тази пропаганда работи с пълна мощност, тези възгледи стават все по-популярни.

„Расистките и колониални системи“ са тези общества, в които някои етнически или расови малцинства получават по-малка средна заплата от мнозинството.

Прекрасен пример за тази псевдологика е Европа, където е силно разпространена следната позиция: единствената причина, поради която мигрантите извършват по-често престъпления и заработват по-малко от местните жители е расизмът и ксенофобията на самите местни жители. Именно с тях, според логиката на Грета и нейните колеги, трябва да се борим за спасението на климата на планетата.

Струва си да отбележим невероятният цинизъм на този род активисти: много трудно (макар и понякога да е възможно) е да видим техни протести за това, че значителна част от кобалта - металът, необходим за батериите на толкова любимите им електромобили, като Tesla, се добива от африкански деца в робски условия.

Този всеизвестен факт по никакъв начин не влияе на това, с какво упорство привържениците на „зеленото безумие“ настояват на замяната на автомобилите с електромобили.

Манифестът на Грета Тунберг е в унисон с друг важен документ, който вече е включен по един или друг начин в програмата на един от кандидатите за президент на САЩ от Демократическата партия - Новият зелен курс на младия социалист от Конгреса Александрия Окасио-Кортес.

Публикуването на този документ предизвика страхотен скандал в САЩ, защото в придружаващите материали щабът на младия и перспективен политик честно си признава, че това не е екологическа програма за спасяване на климата, а политическа програма под прикритието на екологията.

Нещо повече, сред най-запомнящите се идеи, отразени в документа, са такива перли, като „забрана на говеждото“ (авторите на плана съжаляват много, че за десет години няма да успеят да ликвидират популацията от крави в САЩ напълно), фактическа забрана за използване на самолетен транспорт (съставителите са много притеснени и за това, че няма да успеят да се отърват от самолетите, заедно с кравите, за 10 години), гарантиран доход (достатъчен за живот и „икономическа сигурност) за тези, които „не могат или не искат да работят“, както и преминаване на „100-процентова зелена енергетика“ – т.е. отказ от въглищата, петрола, природния газ и атомните електроцентрали.

В САЩ все още не са пристъпили към реализация на тези планове заради Доналд Тръмп, който въобще намеква: колкото повече демократите налагат идеите за забрана на месото, самолетите и нефта, толкова по-големи са шансовете избирателите отново да гласуват за него.

Европейският съюз все още няма свой Тръмп, а политици, които искат да прегърнат „зелената идея“ – има, и резултатите от тези действия са видни дори сега, а в бъдеще тези последствия само ще се засилват, защото новият председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен вече промотира своя собствена версия на „Зеления курс“.

За да оцените последствията от вече взетите решения е достатъчно да погледнете какво пишат европейските медии и уважавани консултантски компании.

Последствията от абсолютно безумната стратегия за въвеждане на „зелена енергетика“ в германската енергийна система описва известна американска консултантска компания, цитирана от Forbes: McKinsey отправя най-сериозно предупреждение, когато става въпрос за все по-ненадеждното енергоснабдяване на Германия заради нейната силна зависимост от непостоянната слънчева и вятърна енергия.

В течение на три дни през юни 2019 година германската енергийна система беше близо до спиране на тока“.

Миналия месец France24 съобщи за масови протести на германските фермери, които блокират магистрали и пътища заради това, че новите „климатични ограничения“ ги лишават от препитание, пари и надежди за бъдещето.

„Хиляди фермери докараха своите трактори в германските градове, за да протестират срещу новата селскостопанска политика на правителството, която, по техните думи, ще унищожи поминъка им и ще ги направи изкупителни жертви на изменението на климата.

Дългите колони от трактори спираха движението по време на големите протестни акции в Берлин и Бон, където се намират федералните правителствени учреждения, а хиляди други трактори свиркаха с клаксоните си и блокираха пътищата към градове, като Мюнхен, Хановер и Щутгарт“.

„Зеленото безумие“ засегна и най-големия скъпоценен камък в индустриалната корона на Германия – нейните автомобилни концерни.

„Собственикът на Mercedes-Benz, компания Daimler, и Audi (собственост на Volkswagen) обявиха, че са загубили повече от 20 хиляди работни места, което стана първия реален признак за огромните човешки жертви, които ще има при преминаването на отрасъла от двигатели с вътрешно горене към електромобили“, съобщава Finandcial Times.

„Daimler обяви, че в близките два месеца ще съкрати повече от десет хиляди работни места и по този начин собственикът на Mercedes-Benz добави към пагубната серия загуби на работни места в германската автомобилна индустрия.

Стойността на инвестициите в електромобилите и натискът от страна на спадащите продажби и печалби стимулират сериозно преструктуриране на цялата индустрия. През тази година е обявена загубата на 50 хиляди работни места“.

В новата „зелена икономика“, която сега се изгражда в Европа (и, може би, ще се опитат да изградят в САЩ), е трудно да се намери място за атомни физици и петролни работници, в нея ще е трудно да живеят и автомеханиците и фермерите.

В такава икономика практически няма да има място за традиционни ценности и за обичащите да хапват месо.

Но в тази псевдоекологическа икономика ще се намерят привилегировани места за нелегалните мигранти, за борците за предимства на най-различни малцинства и получатели на най-различни субсидии: от нерентабилните електромобили и икономически неконкурентноспособните ветрогенератори, които не могат да обезпечат непрекъснат приток на ток към енергийните системи.

Ако нещата продължат така и в бъдеще, то към Русия може да тръгне най-парадоксалният приток на туристи от ЕС, защото само в Русия (и в Китай, но Русия е по-близо) ще можеш спокойно да ядеш истинско (а не соево) месо и да карате ръмжащ бензинов спортен автомобил без туристът да бъде измъчван от съвестта или да бъде порицаван от „екологично-моралната полиция“ в лицето на активистите в социалните мрежи.

Това, разбира се, е такава шега, в която може да има сериозен и доста горчив дял от истината за жертвите на „зелена лудост“.