Несъмнено декември ще остане в историята като най-„авиационният“ месец на 2020 г.за Русия. Първите си полети с двигатели, конструирани и произведени в страната, беше извършени наведнъж от два самолета, MС-21, както и Илl-114. Значението и на двата лайнера за нашата страна трудно може да бъде омаловажено, пишат медии.

Ако обаче нашите авиолинии на средни разстояния са напълно и за години напред осигурени с продукцията на Boeing и Airbus, масово закупени от местни авиокомпании, то за обслужване на регионалнителинии няма почти нищо. В този контекст новият Ил е много по-необходим за Русия самолет.

След разпадането на СССР и началото на деградацията на националната авиационна индустрия застаряващите Ту-134, Ан-24 и Як-40 остават да работят във вътрешните авиокомпании.

Конкурентите от Bombardier и SAAB произвеждаха свои собствени регионални самолети, докато за руските бяха поставени бариери за достъп до световния пазар под формата на ограничения за екологосъобразност и по-висок шум на самолетните двигатели.

За управляващите не беше особено интересно да полагат грижи за разработването на свои модерни силови агрегати, тъй като по това време действаше парадигмата: „купуваме всичко необходимо в чужбина за нефтодолари“.

Резултатът беше логичен: съществуващият самолетен парк остаря и опитните пилоти се преместиха да работят в чужбина за по-високи заплати. Турбовитловият самолет Ан-24, много приличен за времето си, започна да претърпява бедствие след бедствие.

През 1997 г. Aн-24РВ катастрофира в Карачаево-Черкесия, убивайки всички 50 души, летящи в самолета. През 2010 г. в Русия по време на катастрофата на лайнер от този тип, изпълняващ полет 9357 по маршрута Красноярск - Игарка, загинаха 11 души от 14 на борда.

През 2011 г. полет 9007 от Томск до Сургут беше принуден да извърши аварийно кацане на река Об поради пожар в двигателя, в резултат на което седем пътници загинаха от нараняванията си. През 2013 г. в Донецк Ан-24 катастрофира с фенове на футболен клуб Шахтьор, петима от тях загинаха, още седем бяха ранени.

През 2019 г. в Бурятия, в град Нижнеангарск, по време на неуспешно кацане, Ан-24РВ беше сериозно повреден, двама членове на екипажа загинаха и още четирима бяха хоспитализирани.

Необходимостта от обновяване на въздушния флот за линиите на по-кратки разстояния е извън всякакво съмнение. На теория Superjet на „Сухой“ трябваше да се справи с тази задача, но вместо да заеме най-популярния сегмент от 65-75 пасажерски места, неизвестно защо самолетът беше изместен в класа със 100 места.

Освен това вече всички са чували за проблемите му с вносните компоненти, които националната индустрия сега се е заела да замени. Но, уви, изглежда, че не им е стигнало времето.

Наскоро влязоха в сила нови американски санкции, които трябва да забранят използването на американски компоненти в Superjet и MС-21. В магистралниялайнер за къси разстояния това са шасито, хидравличната система, електронното и кислородното оборудване.

Ясно е, че рано или късно ще бъде възможно да се замени всичко това с руско производство, но тук и сега се създава сериозен дефицит в производствената верига.

В този контекст Ил-114-300 пристигна точно навреме. Самолетът може да превозва до 64 пътници, тоест може функционално да замени "Superjet" по вътрешните маршрути, въпреки че това са лайнери от различни класове. „Илюшин“ е по-строг и по-непретенциозен в обслужването от „вносния конструкт“, но най-важното е, че е изцяло наш.

Въпреки че този проект е разработен преди три десетилетия, той получи нов живот в съвременна Русия. Основното му предимство е собственият самолетен двигател TВ7-117С -01. Силовия агрегат може да предостави мощност до 3100 конски сили, икономична е и отговаря на съвременните изисквания за ниско ниво на шум и екологичност. Работата по него започна през 2014 г., когато стана ясно, че със Запада нещата се объркват. И добре, че не се е губело излишно време.

Сега Русия разполага със собствен лайнер за къси разстояния, способен да достави 64 пътника на разстояние 1500 километра за три часа. Той ще бъде особено търсен в трудните условия на Далечния север и Далечния изток.

За Ил-114-300 с основание се твърди, че се превръща в надежден "работен кон" на регионалните авиокомпании, увеличавайки транспортната свързаност на огромната страна. Освен това Министерството на отбраната на РФ ще може да поръча своите военни модификации, предназначени за патрулиране на морски граници, разузнаване и електронна война.