Космосът, наравно със земята, се счита за пълноправен театър на военните действия. И именно Русия може да е първата държава, способна да изпрати там своите ядрени оръжия, защото подобна идея далеч не е нова, пише Trud.bg

Още през 60-те години в Съветския съюз специалисти работят по програма за изстрелване на стратегически ракети по ниска околоземна орбита, която да позволи ядрени ракетни удари по Америка от неочаквана посока - през Южния полюс.

Глобална ракета

Веднага щом физиците успяват да затворят освободената колосална енергийна маса в надежден корпус, държавните глави се замислят за възможността да използват ядрени заряди в космическото пространство. Германските инженери първи предлагат позиционирането на атомни бомби в нискоземната орбита в края на 40-те - началото на 50-те, тъй като тогава за космическите бомбардировки няма да има недостъпни територии.

По това време обаче точността на орбиталните бомби е под голямо съмнение поради липсата на висококачествена система за ориентация, необходима за определяне на целта. Освен това технологията за маневриране на зарядите в крайния атмосферен участък напълно липсва, което прави проекта невъзможен.

Когато в средата на ХХ век САЩ се съсредоточава върху сухоземните и морски бази, Никита Хрушчов заявява, че СССР е способен да изстрелва ракети както през Северния, така и през Южния полюс. По този начин генералният секретар дава да се разбере, че ракетите вече ще летят към Америка не по най-късата балистична траектория, а ще излязат в орбита, ще направят половин оборот около Земята и след това ще изненадат враговете с внезапната им поява.

Въпреки, че Хрушчов донякъде преувеличава съветските възможности, конструкторското бюро на Сергей Королев наистина работи по създаването на ракетата ГР-1. Устройството, дълго 40 метра, има 3 степени и носи ядрена бойна глава с тегло 1,5 тона с неограничен обсег на стрелба. Ракетите с гордост са показани на Червения площад по време на парада през ноември 1965 г.

Американците са извън себе си, тъй като резолюцията на Общото събрание на ООН от 17 октомври 1963 г. забранява изстрелването на ядрени оръжия в космоса.

Съветското външно министерство се оправдава, като каза, че не става въпрос за разполагане на оръжия, а за научни разработки. Интересното е, че само прототипът предизвика бурната реакция на американците, докато в лабораторията се разработва творението на Михаил Янгел - двустепенна 33-метрова ракета R-36 с ядрен заряд от 20 мегатона. Именно тя влиза в експлоатация през 1968 г. в Байконур, където е построен тестов комплекс за изпитателни ракетни полети.

Полеви изпитания

Първото изстрелване на "R-36orb", което се състои през 1965 г., показва неизправност, която кара ракетата да прелети над целта. В резултат на второто изстрелване е разкрито значително отклонение от целта поради проблем в задвижваща система. Третото изстрелване, което се състои през 1966 г., завършва още на етап зареждане, когато ракетата се запалва. Освен загубата на ракетата, огънят сериозно поврежда техническата площадка.

Четвъртото изстрелване също е неуспешно поради непълно отделяне на бойната глава от контролното отделение.
За 1967 г. е планирано по-интензивно тестване - 9 изстрелвания на „R-36orb“. Въпреки, че като цяло те могат да бъдат наречени успешни, никоя от ракетите не показва необходимата точност на насочване.

Последното изстрелване е извършено през 1971 г. по частично орбитална траектория, след което през 1972 г. американците се сдобиват със сателитна система за ранно предупреждение, която проследява ракетата по време на изстрелването, а не при приближаване. По този начин САЩ успява бързо да научат за всяко изстрелване на орбитални ракети, лишавайки последната от основната ценност - изненадата.

През 1979 г. държавите подписват договор, според който страните не трябва да разработват и тестват средства за изстрелване на ядрени или други оръжия за масово унищожение в околоземна орбита. Следвайки условията на договора, в началото на 1983 г. СССР извежда от експлоатация всички налични ракети R-36orb.