Малко след като Фидел Кастро идва на власт в Куба през април 1959 г., той отива на посещение в САЩ за две седмици. Поканен е от организацията на Американското общество на редакторите на вестници (American Society of Newspaper Editors, ASNE).
Пътуването е изцяло организирано с дипломатическа цел – Кастро се среща с американски длъжностни лица от високите етажи, дава няколко пресконференции и посещава национални забележителности, сред които Маунт Върнън, домът музей на първия американски президент Джордж Вашингтон, и паметника Линкълн Мемориал на първия президент от републиканската партия - Ейбрахам Линкълн.
 

Американският президент напуска Вашингтон, за да играе голф, вместо да се срещне с Кастро. Вицепрезидентът Ричард Никсън заменя Дуайт Айзенхауер в планираната тричасова среща с кубинския министър-председател, пише Rare Historical Photos, цитиран от vesti.bg.

На срещата Никсън пита лидерът на Куба какво мисли за изборите, но той твърдо отговоря, че кубинците не желаят да гласуват. По-късно Никсън се оплаква, че Кастро „…или е твърде наивен спрямо комунизма, или е под силно комунистическо влияние“.

Кубинският лидер оползотворява престоя си в САЩ напълно. Наема пиар фирма, похапва от типичната американска храна, раздава целувки като рок звезда и държи бебета, като истински политик.

 

Кастро полага венец на паметника на Линкълн и остава пред него няколко минути. Моментът е увековечен от Алберто Корда, кубински фотограф.

 



„Ню Йорк Таймс“ описва посещението на министър-председателя така:

„На Линкълн Мемориал Кастро отиде при тълпата от няколкостотин човека, ръкува се с някои от тях и си размени няколко думи. След това изкачи стъпалата до самия мемориал и бавно с тих глас прочете Гетисбъргското обръщение, гравирано в стената. „Страховит и доста интересен“, промълви накрая“.

Фидел Кастро остава голям почитател на Линкълн повече от век. В офиса си държал бюст на шестнадесетият американски президент. За него кубинският лидер пише, че се възхищава на отдадеността му на „идеята, че всички граждани се раждат свободни и равни“, дори веднъж от възхищение възкликва „Да живее Линкълн!“.

Не дълго след визитата му от 1959 г. САЩ налага законови ограничения на търговията между двете страни и продължава дългогодишната си вражда с Куба, която едва преди 50 години е станала независима.