Японският класически театър Но се заражда преди близо 700 години и е най-старото класическо сценично изкуство, което съществува в оригиналната си форма и до днес.

Традицията повелява всеки роден в семейство на актьори на класическия японски театър, да наследява занаята.

Един българин, обаче, чупи стереотипа и става част от древното изкуство.

Запознайте се с Петко Славов, който е актьор в традиционния японски театър Но.

„За първи път се сблъсках с Но, по време на първото си следване в Япония през 2005 г. Тогава гледах една Но пиеса под светлината на факли. Тогава се учудих колко малко всъщност разбрах от пиесата. Тогава реших да разуча в дълбочина какво е Но”, разказва той.

Разучаването отвежда Петко в Осакския държавен университет в Япония. Там преди близо 20 години той избира да специализира класически японски театър Но.

„Месеци наред ходех на представления на театър Но и след представленията чаках зад кулисите да срещна някой от актьорите, който да ми преподава. Но повечето или ме игнорираха, или ми казваха „аз не говоря английски” и бързаха да се изнижат нанякъде”, спомня си Петко.

Тогава Петко вижда директора на най-стария театър в Осака, който след всяко представление благодари на посетителите и ги изпраща.

„Г-н Ямамото винаги след представление отива на изхода и изпраща публиката с думите „благодаря, че дойдохте”, аз отидох при него и му казах „Аз изследвам театър Но, бихте ли ми преподавали”, казва българинът.

„Петко сан ми благодари за изпълнението и ме помоли да го науча на актьорската игра на Но. Казах му, че може да дойде на другия ден, когато имаме репетиция. Той беше изключително развълнуван, защото изглеждаше, че много пъти преди това му бяха отказвали подобно нещо.

Петко говореше добре японски език, затова прецених, че няма да има проблем, когато му обяснявам”, добавя директорът на театъра Акихиро Ямамото.

Освен задължителната театрална игра, песни и танци, Петко се учи и да свири на музикални инструменти, но с едно условие.

„Той реши, че не иска от мен такса за тези уроци, като ми предложи да му се отплащам с работа. Първоначално беше черна работа – почистване на сцената, достигане на високите местенца, до които не могат да стигнат. Започнахме да правим брошури, да превеждам на английски, да водя на сцената, да превеждам”, казва още Петко.

Петко разказва, че актьорите започват обучението си в Но от 2-3-годишна възраст и всеки един от тях знае наизуст между 20 и 50 пиеси от един репертоар, който се състои от 200 класически пиеси.

„В Но няма такова нещо като репетиции. Всяко представление е уникално само за себе си. Няма както е в западния театър един месец да се репетира едно и също нещо. Всеки знае ролята на всеки. Целият екип се среща само веднъж за самата пиеса и после се разпада екипа и може тези хора да не срещнат никога повече на сцена”, разказва още българинът.

„Това, което е специално в Петко е, че повечето хора започват да изучават чайна церемония, карате, джудо, като искат да станат все по-добри и по-добри. Но го правят за себе си. Петко иска не само да се усъвършенства, но и да предава наученото и на други хора”, убеден е директорът на театър Ямамото.

И е прав. Петко решава да разработи мобилни приложения за театър Но.

„По време на едно от турнетата на театър Ямамото из японските училища, учителите по музика ни попитаха дали има нещо като приложение, което може да покаже музикалните инструменти в театър Но. Такова нещо нямаше, за съжаление. Целим да провокираме интереса на младото поколение към този необятен свят на театър Но”, добавя още Петко Славов.