Трогателна история изплува от руините на пламналата турска мина, в която загинаха над 300 души. Оказа се, че сред жертвите има двама братя-близнаци, които останали неразделни през целия си живот.
Исмаил и Сюлейман били здраво свързани &ndash; толкова, колкото биха могли да бъдат еднояйчни близнаци. На фаталния 13 май те прекарали последните си мигове заедно, долепени един до друг до смъртта си при най-големия промишлен инцидент в историята на южната ни съседка, съобщава &bdquo;Мирър&ldquo;.<br /> <br /> Часове след погребението им покрусеният баща и двете вдовици разказаха за мъката си. Във фамилната им къща, която се намира на отдалечен хълм, 31-годишната вдовица на Сюлейман &ndash; Мурсиде, разказа през сълзи: &bdquo;Разбити сме отвътре. Как може да се случи това? Единствената ни утеха е, че си отидоха заедно&ldquo;.<br /> <br /> Двойката има 4-годишен син &ndash; Ахмет, а Исмаил има двегодишни близнаци от съпругата си Фатима. Неразделните братя вдигнали двойна сватба преди четири години. Бършейки сълзите си, двете вдовици показаха снимки от тържественото събитие. &bdquo;Съпругът ми беше посветен на семейството човек. Той беше голямата любов на живота ми&ldquo;, каза Мурсиде.<br /> <br /> &bdquo;Той работеше много за много малко пари и при тежки условия. Мечтата му беше да се пенсионира млад и да прекара повече време със семейството си. Сега го няма и никога няма да се върне. Ядосана съм, защото смъртта му беше ненужна&ldquo;, добави тя. <br /> <br /> Двамата братя започнали да работят в мината в Сома през 2003 година. Работели в една и съща смяна и ходели на работа с една кола всеки ден от селото си &ndash; Баят, което се намира на 15 мили от града.<br /> <br /> Бащата на трагично загиналите близнаци проплака: &bdquo;Изгубих и двамата, и двамата... Какво ще правим?&ldquo;. След като скръбта му преминава, го обзема гняв и започва да кълне оператора на мината и правителството. &bdquo;Ако бяха взели подходящи мерки за здравето и безопасността им, моите синове щяха да са до мен сега. Не е честно. Моите снахи ще трябва да отглеждат децата си сами. Как ще се справи жена ми?&ldquo;, извика гневено той. <br /> <br /> &bdquo;Помня деня, в който се родиха и тръгнаха на училище. Как ще стане тази болка поносима? Никога няма да ми олекне&ldquo;, добавя стария Ахмет, държейки снимка на децата си.<br />