Последица от Брекзит и коронавируса: понеже източноевропейците ги няма, британци трябва да помагат за прибирането на реколтата. Повечето помагачи обаче са неопитни и не така калени – истински кошмар за повечето фермери, пише dw.com.

Отдалеч идилията е пълна – покрай коронавируса стройни редици младежи тренират за Брекзит, защото след него ще има не по-малка нужда от помагачи от Източна Европа, отколкото сега. Същевременно, така ще се изпълни и едно от основните искания на привърженици на Брекзита – британски работни места за британците.

„Имам много други приятели, които са на намалено работно време и те също с удоволствие биха дошли тук. Не зная за какво въобще са ни източноевропейците”, казва работник.

Фермерът Марк Торогуд вижда нещата обаче малко по-различно. „Първо, мислеха, че идват тук на ваканция – нещо ново, различно от ограниченията в града. Една седмица ги наблюдавах, след което им казах: „Стига! Ако не започнете да работите както трябва, можете да си останете вкъщи”.

Оттогава всички работят усърдно. За повечето от тях селскостопанската работа определено не е мечтаната професия. Робърт Хокинс, който е дърводелец, е изумен от това, че и брането на аспержи изисква майсторлък.

„Първо мислех, че това е просто зеленина, която трябва да извадиш от земята, но не е така и Марк трябваше да е много търпелив с нас, тъй като трябва да се научиш да береш аспержите, да разпознаваш стадия, до който са стигнали и дали са достатъчно зрели за бране. Трябваше ни време да се научим”.

„Не съм сигурна, че тази работа е за мен. Много по-тежка е, отколкото си мислят мнозина. Сега изпитвам уважение към румънците, които иначе правят това”, признава млада работничка.

Те са били обучени от опитния берач Шавъл, който е унгарец. Ето как по-скоро колебливо той отговаря на въпроса как оценява своя нов екип.

„Различно е. Англичаните са все в добро настроение. Румънците и българите просто работят и не говорят толкова много, а сега имам насреща си едни щастливи хора. Но, какво пък”.

Английските берачи на аспержи са само временно решение. Изочноевропейците са били много по-бързи и мотивирани. А един Брекзит без споразумение и с визов режим за гражданите на Европейския съюз за Марк Торогуд би бил истинска катастрофа. Особено след тази година.

„Надеждата ми най-вече за сега, след тази криза, е, че британското правителство най-сетне ще разбере колко са ни нужни работниците от ЕС. Без тях ще трябва да спрем работа, ще намалеят и приходите, и хранителните продукти”, казва Торогуд.

Проблемите на фермерите обаче почти не се забелязват в далечен Лондон. Въпреки коронавируса, правителството на Борис Джонсън не желае удължаване на преходния период в предстоящите преговори.

„Преходният период приключва на 31 декември. За това има закон и промени няма да има”, категоричен е Доминик Раб, министър на външните работи на Великобритания.

Повечето членове на кабинета на Джонсън са твърди привърженици на Брекзит, които са стриктно против каквато и да било промяна.

Дейвид Хениг участва в редица преговори в Брюксел. Не изключва да се стигне до провал.

„Правителството още вярва, че сключването на такова търговско споразумение е нещо съвсем елементарно, а всъщност имаме нужда от повече време. Хардлайнерите в правителството обаче биха приели всяко удължаване за саботаж на техния проект и интрига от страна на техните противници”, каза търговският експерт.

Фермерът Марк Торогуд е наясно с това, но се надява, че нещата може да се обърнат, особено след кризата с коронавируса.

„Просто се надявам, че сега британците ще разберат това. Впрочем, това важи и за германците – че просто имаме нужда от работниците от чужбина и че трябва да ги уважаваме повече. Без тях няма да се справим”, казва той.

Може обаче да се случи и друго. И Марк Торогуд, и неговите аспержи накрая да си останат сами, с английските помагачи в прибирането на реколтата на Острова.