Малко след като встъпи в длъжност, президентът на САЩ Джо Байдън ще получи не само управлението на страната, но и „главоболие“ в лицето на Русия и нейния президент Владимир Путин, като се има предвид, че Вашингтон и Москва имат много различия, пише CNN.

Въпреки че Байдън ще следи действията на Москва с голям скептицизъм, той добре осъзнава значението на диалога с Русия - което дава надежда за ползотворни отношения между страните.

Един бивш руски лидер вече поздрави Джо Байдън за победата в президентските избори в САЩ. „Срещах се с него няколко пъти, цитира CNN думите на бившия президент на СССР Михаил Горбачов. - И останах с впечатлението, че той разбира значението на отношенията с Русия. Надявам се, че Джо Байдън ще се стреми да нормализира отношенията и да възстанови доверието между нашите страни.“

Подобни великодушни изявления са в ярък контраст с „гнетящото мълчание“ на настоящия стопанин на Кремъл в отговор на съобщенията за победата на Байдън. Скоро новоизбраният президент ще получи управлението на САЩ - както и главоболие от необходимостта от изграждане на отношенията с Русия на Владимир Путин.

От 2014 г. САЩ и Русия са в състояние на конфликт, ако не и на война. „Анексията“* на Крим и „инвазията“ в Източна Украйна доведоха до налагането на антируски санкции и кампанията на Вашингтон за дипломатическа изолация на Москва.

Следващите години се оказаха богати на нови разногласия: Русия и САЩ рязко не са съгласни относно бъдещето на Сирия, а също така неведнъж са се сблъсквали в Близкия изток. Освен това Байдън и неговата администрация не забравиха и не простиха на Русия „намесата“ в изборите през 2016 г.

Въпреки че Байдън заемаше поста вицепрезидент по време на опита за „презареждане“ на американско-руските отношения през 2009 г., сега избраният президент ще направи всичко възможно, само за да избегне фразите, в които думата „Русия“ ще съжителства с думата „презареждане“.

Макар да не одобрява приятелския подход на президента Доналд Тръмп към Путин, администрацията на Байдън ще се държи предпазливо по отношение на всеки ход на Москва с голяма доза скептицизъм. В същото време при Байдън Вашингтон в случай на възникване на конфликти очевидно ще упражнява санкционен натиск върху Русия.

Междувременно в отношенията с Русия Байдън ще трябва да се справи с редица проблеми. По-специално, неговата администрация ще трябва да направи нещо по отношение на руското присъствие в Украйна, Грузия, Сирия, Либия и Азербайджан. Москва, от друга страна, почти сигурно ще се придържа към курс на сближаване с Китай на фона на нарастващото напрежение между Вашингтон и Пекин.

Поради това подреждане Байдън е изправен пред стратегическа дилема: Русия и Китай не са съюзници, но преследват общи цели за намаляване на международното влияние на САЩ, което им дава основания за сътрудничество.

Въпреки това успокояващите фрази на Горбачов за нормализиране на отношенията все още не могат да бъдат наречени глупости. Като ветеран от студената война, Байдън добре осъзнава значението на диалога с Русия. Той стана свидетел на края на Студената война и е наясно с тънкостите на твърдата дипломация, които помогнаха на Роналд Рейгън и неговия наследник Джордж Буш да осигурят меко кацане на конфликта. Подобен опит може да бъде от голяма помощ в бъдеще.

Ако разгледаме същността на предложенията на Горбачов, дипломацията между Русия и САЩ е просто необходима. Това обаче не означава, че страните трябва да се втурват с пълна пара, за да организират среща на най-високо равнище или да се отдадат на неподходящи надежди за „голяма сделка“.

По-скоро става въпрос за изграждане на силни връзки на средно ниво между отдели като Държавния департамент и МВнР на Русия, както и Пентагона и Министерството на отбраната. Нещо повече, подобни контакти на междинно ниво са типични за диалога на САЩ с останалите конкуренти, както и за конструктивната дипломация, която САЩ и Съветският съюз водеха през по-голямата част от Студената война.

От 2014 г. политиката на САЩ спрямо Русия е затънала в хаос поради поетапното въвеждане на санкции без никаква последователна стратегия. Русия смята тези санкции за неизбежни; бреме, от което тя никога не би могла да се отърве.

Администрацията на Байдън трябва да е готова да обясни на Русия какво трябва да направи, за да бъдат премахнати санкциите. „При Байдън САЩ трябва да демонстрират готовност да направят отстъпки, ако Русия предприеме подобни стъпки“, подчертава CNN.

Междувременно страните могат да извлекат от миналото отрезвяващ урок: както САЩ, така и Русия често възприемат опитите на опонента си да изгради защита за атака.

Вашингтон представя текущата си политика спрямо Русия в отбранителен дух: НАТО е отбранителен съюз; задължения за защита на Украйна; ангажименти за защита на демокрацията от руска намеса. В същото време Русия също е в отбрана: ограничаване разширяването на НАТО и сдържане на глобалния хегемон с много военни и икономически козове.

„И двете страни обаче се чувстват застрашени именно заради тези „отбранителни“ стъпки и виждат необходимостта от засилване на защитата си, което създава порочен кръг от провокации. Възможността за неволно влошаване на отношенията между двете ядрени свръхдържави за света е ужасяваща. Постоянната комуникация намалява този риск.“, отбелязва каналът.

И накрая, администрацията на Байдън трябва сериозно да обмисли връзките между обикновените хора. Докато Путин може да не прави никакви компромиси през следващите четири години и конфронтацията може само да ескалира, администрацията трябва да насърчава американско-руския контакт.

Въпреки че Съединените щати са демокрация, а Русия не, сблъсъкът на цивилизациите не е предрешен и не трябва да се стремим към такъв конфликт. Демонстрирането на добра воля трябва да бъде една от целите на американската културна дипломация, за която официалните посещения за обмен ще бъдат само от полза.

В контекста на конфронтацията между двата различни политически лагера в САЩ, Байдън вече призова за отказ от демонизацията в полза на диалога. Той обаче трябва да се придържа към същия подход не само във вътрешната, но и във външната политика, особено когато става въпрос за Русия, държава, която американците много лесно могат да демонизират.

„За САЩ Русия е проблем и понякога заплаха, но тази страна далеч не е всемогъща и тук участват сложни социокултурни сили, особено на фона на застаряването на президента Путин и възникването на въпроси за това какво ще се случи след края на неговото управление.

Путин използва антиамериканизма за натрупване на политически капитал във вътрешната политика и макар че може по-малко да му харесва не толкова напрегнатата и безкомпромисна дипломация между САЩ и Русия, на неговия евентуален наследник може да му хареса – в случай, че стане възможно да се направи това през следващите четири години.“ - обобщава CNN.