От четири дни Ливан е обхванат от национална стачка. Хиляди протестиращи блокираха пътища и излязоха по улици и площади. Недоволните граждани настояват за премахване на политическия елит, който те обвиняват в разграбване на икономиката, информира "Ройтерс".

Тези най-големи протести в Ливан за десетилетие напомнят на Арабската пролет през 2011 г., която свали четирима президенти. В демонстрациите участват хора от всички прослойки. Те носят банери и скандират правителството на премиера Саад ал Харири да подаде оставка, това съобщават още световните агенции:

Репортер на БЛИЦ се свърза с известната диетоложка доктор Енджи Касабие, чийто баща е ливанец. В момента тя е в Бейрут и най-точно може да ни каже какво се случва там?

- Госпожо Касабие, от няколко дни Бейрут е на улицата. Кои са стачкуващите и какви са техните искания?

- На улицата са всички онеправдани ливанци, независимо дали са християни, мюсюлмани или евреи. Сега ние сме като една ръка стисната в юмрук за доброто на Ливан. Това е радостно събитие, а не драма или трагедия.

- Да се върнем към повода, който събра на протест всички тези хора?

-  Ливан такси и данъците се повишават всекидневно. Същото и с лихвите. Банките умишлено заробват кредиторите си от първия ден. Те отпускат заемите в долари по документ, а ги плащат в ливански лири. При непрестанното покачване на курса на американската валута, това значи, че дългът ще расте, а покупателната способност на парите, които човекът е получил ще намалява.

- Това ли само е причината за протестите?

- Всъщност чашата преля, когато парламентът реши да обложи хората, които ползват апликацията WhatsApp, която тук е много по-разпространена от Viber с 20 цента на ден, което прави шест долара на месец.


- Това ли вдигна народът?

- Известно е, че държавата в резултат на кражбите от страна на политици и държавници е потънала в дългове. И хората казаха, че не искат те да ги плащат. При нас всичко е много скъпо: и интернетът, и телефоните. WhatsApp беше единствената безплатна услуга и решението да ѝ сложат цена, накара хората да въстанат. Защото никой не иска чуждите грешки да се стоварват на неговия гръб.

- Каква е обстановката в Бейрут сега, вие къде се намирате?
-
 Аз съм затворена в къщи, но емоционално и духовно съм с хората на улицата. Напълно ги подкрепям, единствената причина да не съм на улицата е напредналата ми бременност.

- Кои са протестиращите?

- Това са интелигентни, възпитани хора, завършили университети. Бих казала, че това е най-престижната стачка, която съм виждала тук. Хората, пеят, танцуват, така изразяват протеста си. Разбира се, има и такива, които създават проблеми, но като че ли са изпратени от онези, срещу които стачкуваме.

- Протестиращите искат оставка на правителството. Какво още?

- Нормално пенсионно и медицинско осигуряване, каквото тук няма. При нас здравеопазването е много скъпо, много хора не могат да си го позволят. Ако един работник получава седемстотин долара месечно той трудно ще може да издържа семейството си. Един квадратен метър жилище Бейрут не струва между 2000 и 5000 долара. Малък апартамент под наем е над хиляда долара. Това са много високи цени. За да се издържа обикновеният ливанец, трябва да работи на две и повече места.

- Има ли проблем с бежанците в страната?

- Да, тук бежанците са повече, отколкото в България. Някои от тях са богати. Купуват си жилища, добре са. Но повече са бедни, живеят, където намерят и започнаха заемат работните места на ливанците. Това е проблем.

- Трябва да се върнете тези дни. Ще бъде ли възможно това. Блокирано ли е летището в Бейрут?

- Не. То не е блокирано. Но улиците до него са затворени. Пътниците ходят до някъде с автомобили и после продължават пеш с куфарите.

- Това как се приема, не създава ли недоволство?

- Протестиращите не влагат злоба в действията си и се стараят да не създават неприятности на гражданите. Но улиците към аерогарата са затворени, защото се чува, че някои от министрите се готвят да избягат извън страната.


- Тогава как ще успеете да се върнете и кога?

- В момента има записани пациенти, с които не мога да се срещна. Няма как да отида до офиса си, а и на никой не му е днес до хранителни режими. Защото, нека повторя, милиони са на улицата. Стачкуват ливанци и в другите държави. Аз трябва да свърша всичката си работа с пациентите тук, защото тръгна ли, скоро няма да мога да се върна. Бременна съм в осмия месец и в първите дни на декември трябва да родя. Разбира се, в София.

- Какви са предвижданията ви. Как ще приключи всичко това?

- Ливанският народ е силен. Ние минахме през няколко войни. Но те не зависеха от нас. Сега сме радостни, че религията, която винаги е била ползвана от политиците, за да ни разделя, не е такъв фактор. Всички сме обединени и това ни радва. Не знам какво ще постигнем, но дори да е и минималното, ще бъдем радостни. Защото така ще покажем, че никой не може да ограничава правата ни.

Исак ГОЗЕС