В последните дни светът се прехласва не само по падналия сняг в Сахара, но и по красотата на замръзналия Ниагарски водопад. Снимки и видеокадри на рядко срещаното явление трупат лайкове лавинообразно в социалните мрежи - едно от природните чудеса на света изглежда поразително със снежния си камуфлаж.
Повече от 20 милиона туристи годишно посещават най-известния водопад в света. Повечето от тях го разглеждат през лятото. Те научават от екскурзоводите и брошурите чудни истории за храбри авантюристи от миналото, които се спускат с лодки или в бъчви по водната стихия, прекосяват я върху въже или са опитват да я преплуват. Но само един единствен човек досега успява да се изкачи по водопада. Това се случва при предишното сериозно замръзване в началото на 2015 г., когато районът отново е обхванат от ледена епоха, както сега. Тогава професионалният канадски катерач Уил Гад осъществява изключително опасна акция и влиза в историята.



Мощното течение с дебит около 170 000 тона вода на минута не позволява пълно замръзване на водопада дори при най-големия студ. Екстремно ниските температури забавят потока и предизвикват вледеняване по скалите, както и образуване на вертикални ледени просеки. Те са крайно рискови за изкачване, но това не стряска Уил Гад. Алпинистът използва шанса, който му се открива благодарение на необичайно ниските температури, защото при нормални зимни условия акцията би била невъзможна. Издейства си специално разрешение от ръководството на природния парк, тъй като са строго забранени всякакви инициативи за спускане, прескачане, преплуване и т.н.



Канадецът поема ангажимент да не замърсява с нищо природата. Никакви болтове, никакви клинове – нищо, което да остане там след изкачването или да причини отронването дори на най-малкото камъче.

Ниагара се намира на границата между САЩ и Канада и там има два водопада – т.нар. Подкова и Американския водопад. Алпинистът избира маршрут за катерене от американската страна на Подковата в непосредствена близост до пункта за наблюдение Терапин пойнт на Острова на козите, откъдето се открива величествена гледка към водната бездна и канадския бряг. По права линия височината от изходната точка върху замръзналата река до гребена на водопада на върха е 45 метра. Образувалият се лед е коварен, защото се формира на пластове, между които има въздух и сняг. 



При изкачването Уил Гад използва само ледокопи, котки и специално конструирана кука. В деня преди катеренето се спуска отгоре надолу, за да отстрани опасните и нестабилни ледени късове. „Съборих парчета с размера на малки коли", разказва алпинистът. Той разказва, че земята буквално се тресе от чудовищната мощ на десетките тонове вода, които се изливат със скорост 100 км/ч и удрят дъното с теглото на 4000 тира. Коства му огромни усилия да стои закрепен на нестабилната ледена стена. Ако се подхлъзне, ще се потроши в скалите или ще се удави и ще измръзне в клокочещото гърло, където падащата вода е пробила дупка в замръзналата река. Изкачва се буквално на една ръка разстояние от водния поток, а на места и зад него. Измокря се и екипировката му се покрива с лед. Преодоляването на 45-те метра до върха му отнема един час.



Вечерта Уил Гад получава хипотермична криза – температурата на тялото му пада под 35 градуса. По-късно се шегува, че това се дължи на голямото количество ледена вода от Ниагара, която е влязла в дрехите през врата му: „Аз спечелих битката, но водопадът спечели войната, защото ми причини много повече страдание, отколкото аз на него…”
 

Източник: Труд