Българското малцинство в момента наброява 12 918 души, докато при преброяването през 1948 г. те са били 59 472. Повечето от тях са "изчезнали" в периода 1971-1991 г., който се разглежда като "златния век" на страната.

Представителите на българския народ са "лоялни граждани" - те уважават корените си, но и страната, в която живеят. Представителите на българското малцинство предимно учат в български университети. Българските медии в Сърбия не са финансирани и подложени на натиск.

Това се казва в обширен репортаж на белградското издание "Данас", цитирано от БГНЕС.

„Най-големият ни проблем е бедността. Добре е, че между нас и по-голямата част от населението има единство и толерантност, което е и логично, защото споделяме едно и също пространство и история, имаме една и съща религия, обичаи и навици“, казват часто от събеседниците от българското малцинство в Сърбия.

Според това преброяване процентът им е най-висок в Босилеград , където 4075 от общо 6065 граждани (67,18%) са се обявили за такива, и в Димитровград , където българите съставляват 45,61% от населението, тъй като 3669 от 8043 души са се "обявили" по този начин.

В Ниш, например, само 774 граждани са се декларирали като българи, в Белград - само 899, а в цяла Войводина - 1 123 граждани.

Принадлежността към малцинствата невинаги е "добра препоръка" за постигане на по-добър живот, докато "приспособяването" към мнозинството може да помогне за това, може да се чуе сред онези, които са склонни на такова обяснение.

В същото време броят на българите в тези части на Сърбия всъщност намалява, защото през последните десетилетия те физически се изпразват, за което със сигурност допринася и влизането на България в Европейския съюз (2007 г.), което отвори по-широко вратите за емиграция към "по-добър живот".

"Сигурен съм, че в момента в Сърбия живеят повече от 100 000 българи. Нямам обяснение и не разбирам защо хората от списъка не се декларираха по този начин, въпреки че ги призовахме да го направят "свободно", обяснихме им какво означава това и че "няма страшно".

Въпреки че много от тях имат двойно гражданство - сръбско и българско, въпреки че карат коли с български номера, а децата им учат в София, те не го направиха. Убеден съм, че става дума за мимикрия и със сигурност не за асимилация, защото Сърбия е демократична държава", казва Стефан Стойков, председател на Националния съвет на българското национално малцинство.

Стойков уточни, че представителите на българския народ са "лоялни граждани" - те уважават корените си, но и страната, в която живеят.

"Най-големият проблем в Босилеград, Димитровград и част от Бабушница-Звонеца и Звоначка Баня е икономиката, т.е. безработицата сред хората, и трябва да работим върху това", каза Стойков.

И добавя, че държавата трябва да гарантира, че колкото се може повече представители на българския народ ще влязат в сектора за сигурност - армията, полицията, граничната полиция и пожарникарите, защото наред с други неща, това ще накара младите хора да остават в тези общини.

Ванче Божков, професор във Факултета по електроника в Ниш, в областта на социалните и хуманитарните науки, е на мнение, че няма социална дистанция между българското малцинство и хората от мнозинството.

"Това може да се види, наред с другото, на международни научни срещи, където сърби, българи и македонци общуват, което е нормално, защото има много неща, които ни свързват, от религията до навиците, и малко неща, които ни различават. "Има много бракове между членове на българската и сръбската общност", казва още Божков.

Той допълва, че Нишкият университет си сътрудничи с университети в България - от обмен на студенти до съвместни научни и образователни проекти, и че почти няма университет в Сърбия, който да не прави това.

"Вярно е, че студентите от България не идват да учат тук, но представителите на българското малцинство отиват да учат в български университети. В същото време българските граждани все по-често учат в Западна Европа, която е достъпна за тях, защото е член на ЕС", казва той.

"Смятам, че в Сърбия има достатъчно медии на български и те са от голямо значение, но въпросът е доколко тези медии обективно, професионално и реалистично представят проблемите и положението на членовете на българската общност като цяло.

В същото време повече от 20 години в обществената служба РТС няма телевизионно предаване на български език", каза Виденов.

Той заяви, че "съществува и голямо влияние на властите, на Националния съвет и на собствениците, т.е. на учредителите, върху редакционната политика на медиите на български език", така че "възниква въпросът доколко те отговарят на нуждите на гражданите и изпълняват обществения интерес".

Той подчертава, че журналистите и обективни малцинствени медии са подложени на натиск в своята среда.

"Безспорно е, че съществуването е много важен въпрос, защото работещите в медиите в малки населени места като Димитровград и Босилеград трябва да издържат с нещо семействата си. От друга страна, не бива да се превръщаме в удължена ръка на правителството и пропагандаторите. Това е много трудно постижимо на практика", допълни той.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук