Дейвид Рокфелер - м-р Глобалист си отиде, но глобализмът живее, макар и по-трудно

Починалият на 20 март на 101-годишна възраст Дейвид Рокфелер бе не само банкер, милиардер, бизнесмен и филантроп, както отбелязваха повечето некролози след кончината му. Внукът на съоснователя на “Стандард ойл” Джон Д. Рокфелер – първия доларов милиардер в света, е нещо повече – съдбата и качествата му отредиха той да остави значим отпечатък в историята с налагане на концепцията за глобализма и световно правителство.

През 70-те и 80-те години на XX век Дейвид Рокфелер бе смятан от проникновени анализатори за шеф на елита по източното крайбрежие на САЩ. Освен че бе председател на Чейс Манхатън банк, Съвета за международни отношения, Тристранната комисия, фондация “Рокфелер брадърс” и Дружеството на Америките, той бе директор, член на ръководствата и финансист на още много корпорации, неправителствени организации и други организации мозъчни тръстове. В деня на смъртта му сп. “Форбс” обяви, че оценява състоянието му на $3,3 млрд. Обаче изглежда “бедняк” на фона на десетки пъти по-богатите в челните места на класацията на “Форбс”. Но парите са едно, а връзките – друго. Защото империята от фирми на семейство Рокфелер, ръководени от тях организации и фондации, в комбинация с несравнимите лични контакти на Дейвид Рокфелер с президенти, премиери, монарси и други могъщи персони, разкриват влияние далеч по-голямо от теглото на личното състояние. Като шеф на Чейс банк от 1957 до 1981 г., а и в друго качество той пътува до 103 страни, създавайки глобална финансова институция, като среща десетки лидери.

В електронния си визитарник има около 150 000 контакта. “Тъй като започнах отрано, мисля, че познавам лично повече държавни глави с изключение вероятно на Хенри Кисинджър, но може и да не е изключение”, каза той в интервю през 2003 г.

Дейвид Рокфелер е описван като

израснал в прочуто американско семейство

което учи децата си, че богатството е голяма отговорност, че още като деца той и неговите по-големи сестра и 4-ма братя трябвало да отделят част от джобните си за благотворителност, че се е захванал здраво с бизнес, пътувал много и говорел като шампион на просветения капитализъм”. Но дефиницията на Дейвид Рокфелер за “просветен капитализъм” се различава от традиционното разбиране за свободно пред­приемачество, пазарна икономика и права върху собствеността. Той по-скоро вижда в нея глобално правителство и управление на бюрократи/технократи, един световен ред, контролиран от елитна олигархия, в която сем. Рокфелер ще са първи между равни.

В своята автобиографична книга “Мемоари”, публикувана през 2002 г., той прави следното признание: “За повече от век идеологически екстремисти от двата края на политическия спектър използваха добре осветени публични събития, като моята среща с Кастро, за да атакуват семейство Рокфелер за прекомерно влияние, което, видите ли, сме имали над американските политически и икономически институции. Някои дори смятат, че сме част от тайния заговор, работещ срещу интересите на САЩ, наричайки семейството ми и мен “интернационалист”, който прави конспирация с други по света с цел изграждането на по-интегрирана глобална политическа и икономическа структура – един свят, да го наречем така. Ако това е обвинението, аз се признавам за виновен и се гордея с това.”

Дългогодишен лидер на потайните срещи на групата “Билдерберг”, той казал на представители на подбрани медии на годишната сбирка през 1991 г.: “Благодарни сме на “Вашингтон пост”, “Ню Йорк таймс”, сп. “Тайм” и други отлични издания, чиито директори посещаваха нашите срещи и спазваха

обещанието за дискретност

почти 40 години. Щеше да е невъзможно за нас да развием нашия план за света, ако бяхме попаднали под прожекторите през тези години. Но светът сега е по-подготвен за придвижване към световно правителство. Наднационалният суверенитет на интелектуалния елит и световните банкери със сигурност е за предпочитане пред националното самоопределяне, практикувано през последните векове.”

Рокфелер визира утвърдени медии, които днес US президентът Доналд Тръмп нарича “фалшиви”. Те продължават да наричат конспиративни теории твърденията за прекалено голямото световно влияние на групи като Съвета за международни отношения, “Билдерберг”, Тристранната комисия. Но тези “любители на конспиративни теории” изглежда стават все повече, а Рокфелер често е сред техните мишени, макар че е на години. “Може би с още 20 години и ще надживея лошите писания за мен”, каза веднъж той.

За някои конспиратолози обаче Рокфелер е по-скоро емблема за начин на мислене, отколкото конкретен човек, че дори и семейство, защото не се очертава видим член на фамилията, който да поеме щафетата от починалия Дейвид. А той 60 години е член на основания през 1921 г. Съвет за външни отношения, а 15 години е председател на организацията, често наричана US правителство в сянка. В активната си възраст е чест гост на сбирките на клуба “Билдерберг” (основан 1954 г.), обединяващ представители на политическия, интелектуалния и бизнес елит в Северна Америка и Западна Европа. Основател е през 1973 г. на Тристранната комисия, в която към двата региона се инкорпорират представители на Япония. В тези организации случайни хора няма или бързо отпадат. Те също не са монолитни, има различия между клановете и интереси. Десетилетия наред

либерализмът набираше сила

но прекалената сила на финансовия капитал и все по-виртуалната икономика задействаха отпор. Част от сегашното световно разместване на пластовете се дължи на тях, включително с Брекзит и с избора на Тръмп за президент в САЩ.

Факти от живота

От разузнавач до банкер

Дейвид Рокфелер е роден на 12 юни 1915 г. в Ню Йорк. Той е най-малкото от 6-те деца – момиче и 5 момчета, на Джон Д. Рокфелер-младши, единствено дете на първия US милиардер Джон Д. Рокфелер. Братът на Дейвид – Никсън, в периода 1974-1977 г. бе вицепрезидент на САЩ. Завършва Харвард, след това учи година в Лондонското училище за икономика, а през 1940 защитава докторат по икономика в Чикагския университет, основан от семейството му. В темата “Неизползваните ресурси и икономическите отпадъци” защитава тезата, че капиталистите не искат само да правят пари, но и да помагат на своите служители и обществото. Не му се иска, но майка му го убеждава и по време на Втората световна война, през 1942 г., се записва в армията като редник. Минава през школа за кандидат-офицери и служи в Северна Африка и Франция като военен разузнавач и за 3 години стига до капитан. След войната почва работа в семейната банка, като въпреки родствените връзки му се налага да премине през всички стъпала в йерархията, за да стане бос. Брат му Лоран, който почина през 2004 г., е бил съветник по екологични въпроси на 5-има US президенти. Дейвид Рокфелер е имал само една съпруга – Маргарет Макграт (1915-1996), за която се жени през 1940 г., имат двама синове и 4 дъщери. Надживява сина си Ричард, загинал в авиокатастрофа през 2014 г. След смъртта му фамилията ще оглави Дейвид Рокфелер-младши (76 г.).

Филантроп и колекционер

Дейвид Рокфелер е известен като филантроп, който е дарил за различни каузи почти $2 млрд. През 2006 г. дава $225 млн. на фондация “Рокфелер брадърс”, която основава през 1940 г., за да налага социални промени в целия свят. Година по-рано дарява по $100 млн. на Музея за модерно изкуство (МОМА) в Ню Йорк, който е съоснован от майка му, и на университета “Рокфелер” за медицински изследвания, основан от дядо му. През 2008 г. дава $100 млн. на своята Алма матер – Харвардския университет в Кеймбридж, Масачузетс. Превърна 90-ия си рожден ден в благотворителна вечеря за МОМА, като 850 души платиха по $90 000 за маса.
През целия си живот колекционира картини, има стотици, сред които на Сезан, Гоген, Матис и Пикасо, както и мебели, творби от цветно стъкло, порцелан. Друга негова страст са бръмбарите, като за 16-ия си рожден ден, вместо да празнува, отишъл на полето, откъдето се върнал с 8 вида бръмбари листояди и два вида скарабеи, които нямал. Почти винаги носел кутийка в джоба си, в случай че се натъкне на някой екземпляр. Гордее се, че е открил 5 нови вида бръмбари. На него е кръстен рядък скарабей, живеещ нависоко в планини в Мексико – Diplotaxis rockefelleri. В колекцията му има 90 000 насекоми, съхранява се в имението му в Покантико Хилс.

Рокфелер център
не е на Рокфелер

Известният Рокфелер център – арт деко офис сграда в Ню Йорк, която бащата на Дейвид Рокфелер изгражда през 30-те години, не е семейна от 2000 г. През 1985 г. тя бе ипотекирана за $1,3 млрд., като семейството получи $300 млн. През 1989 г. то продаде 51% от “Рокфелер груп”, която притежава центъра и други сгради, на японската “Мицубиши истейт”, която постепенно увеличи дела си на 80%. Но когато японският икономически балон се спука в началото на 90-те, японците бяха принудени да обявят банкрут през 1995 г. Засипан с критики, че е провалил имота, Дейвид Рокфелер бързо откри партньори, с които купи контрола над Рокфелер център, който през 2000 г. бе продаден за $1,85 млрд., като със сделката бе прекъсната последната връзка на комплекса със семейството.

Критикуван за срещи с диктатори

Дейвид Рокфелер бе критикуван за срещи с диктатори, сред които Фидел Кастро в Куба и Саддам Хюсеин в Ирак. Но те са само малка част от неговите познати сред световните лидери, като се започне от Дън Сяопин в Китай и се стигне до Нелсън Мандела в РЮА. Той се е срещал с Никита Хрушчов и Михаил Горбачов. Двама US президенти – републиканецът Ричард Никсън и демократът Джими Картър – са му предлагали поста на финансов министър, но той е отказвал.

Известно е как помоли US президента Джими Картър да позволи лечение от рак в САЩ на сваления шах на Иран, което доведе до щурм на посолството и кризата с американските заложници в Техеран от 1979 до 1981 г. Дейвид Рокфелер си позволяваше критики срещу президенти. През 1980 г. каза, че Картър не направил това, което повечето страни правят за себе си – да поставят националните интереси на първо място в международните отношения. Врътна и номер на републиканския му наследник Роналд Рейгън. Когато администрацията му подкрепяше антимарксистки партизани в Африка, той обиколи 10 страни на Черния континент и обяви, че африканският марксизъм не е заплаха за САЩ или американските бизнес интереси.

Източник: "Труд"