Дик Чейни – най-влиятелният вицепрезидент в съвременната история на САЩ и един от главните архитекти на американската „война срещу тероризма“ – почина на 84 години, съобщи семейството му. Политикът, изиграл ключова роля в решението за инвазията в Ирак, остава една от най-противоречивите фигури в американската политика.
46-ият вицепрезидент на САЩ служи два последователни мандата (2001–2009) редом до президента Джордж У. Буш. В продължение на десетилетия Чейни беше влиятелно, но и дълбоко поляризиращо присъствие във Вашингтон. През последните години той се дистанцира от собствената си партия, след като открито разкритикува Доналд Тръмп, наричайки го „страхливец“ и „най-голямата заплаха за републиката в историята“.
(Снимка: Getty Images/Gulliver)
В изненадващ завършек на своята дълга политическа кариера, Чейни обяви, че е гласувал на президентските избори през 2024 г. за демократката Камала Харис.
Политикът страдаше от сърдечно-съдови заболявания през по-голямата част от живота си, преживявайки няколко сърдечни удара. След трансплантация на сърце през 2012 г. той водеше активен живот и през 2014 г. нарече операцията „дарът на самия живот“.
Ричард Брус Чейни е роден на 30 януари 1941 г. в Линкълн, Небраска. Израства в град Каспър, Уайоминг, където среща бъдещата си съпруга Лин Винсънт. След като е изключен от Йейлския университет, Чейни се връща в родния си щат, работи по електропроводи и два пъти е арестуван за шофиране в нетрезво състояние.
(Снимка: Getty Images/Gulliver)
В интервю за „Ню Йоркър“ той си спомня как Лин му поставя ултиматум: „ясно даде да се разбере, че не е заинтересована да се омъжи за електромонтьор в окръга“.
„Започнах да се старая и да се посвещавам на работата си. Реших, че е време да направя нещо от себе си“, признава Чейни. След това завършва бакалавърска и магистърска степен по политически науки в Университета на Уайоминг. Женят се през 1964 г. и имат две дъщери – Лиз и Мери – и седем внуци.
(Снимка: Getty Images/Gulliver)
Политическата му кариера започва като помощник в администрацията на Ричард Никсън, а по-късно Доналд Ръмсфелд го избира за свой заместник в кабинета на президента Джералд Форд. През 1975 г. Чейни наследява Ръмсфелд като началник на кабинета, а през 2001 г. двамата отново се събират – вече като вицепрезидент и министър на отбраната.
Коалицията им по време на „войната срещу тероризма“ и инвазията в Ирак предизвиква остри спорове дори в рамките на администрацията на Буш. Сред несъгласните с твърдата линия са Колин Пауъл и Кондолиза Райс.
Докато Джими Картър е президент, Чейни решава да се кандидатира за Конгреса и през 1978 г. е избран за представител на Уайоминг. Изкарва шест мандата и се превръща в един от водещите консерватори в Камарата на представителите.
(Снимка: Getty Images/Gulliver)
През 1989 г. Джордж Х. У. Буш го назначава за министър на отбраната – пост, който заема по време на инвазията в Панама и операция „Пустинна буря“. По-късно Чейни оглавява енергийната корпорация Halliburton, а когато младият Джордж У. Буш се кандидатира за президент, Чейни първоначално ръководи екипа за избор на вицепрезидент, но сам приема предложението.
„По време на процеса стигнах до заключението, че този избор е най-добрият възможен“, казва Буш в документалния филм на CNN „President in Waiting“.
Чейни става гръбнакът на външната и отбранителната политика на администрацията. Той оглавява енергийната работна група и води продължителна битка за запазване на нейните документи в тайна, спор, който стига до Върховния съд.
(Снимка: Getty Images/Gulliver)
Макар твърд консерватор, Чейни се разграничава от част от партийната линия по въпроса за еднополовите бракове, заявявайки, че „свобода означава свобода за всички“ и че хората „трябва да са свободни да влизат във всякакви взаимоотношения, които желаят“.
В края на втория мандат отношенията му с Буш се обтягат, особено след като президентът отказва да помилва Скутър Либи, началник на кабинета на Чейни, осъден за възпрепятстване на правосъдието. През 2006 г. вицепрезидентът попада в заглавията по необичаен повод – по време на лов случайно прострелва свой партньор със сачми, причинявайки му леки рани.
Здравословните му проблеми започват още през 1978 г. с първия сърдечен удар, следвани от още няколко през следващите десетилетия. След петия си инфаркт през 2010 г. Чейни получава сърдечна помпа, която поддържа живота му до трансплантацията две години по-късно.
(Снимка: Getty Images/Gulliver)
След като напуска политиката, той се отдава на писане – публикува два мемоара и книга с дъщеря си Лиз. Остава активен коментатор и един от най-острите критици на президента Барак Обама, обвинявайки го, че „разрушава политическото наследство на Америка“ и отслабва позициите ѝ по света.
Впоследствие Чейни осъжда реакцията на Републиканската партия след атаката срещу Капитолия през януари 2021 г., като заявява: „Дълбоко съм разочарован от неспособността на много членове на моята партия да признаят сериозния характер на атаките от 6 януари и продължаващата заплаха за нашата нация.“
По време на възпоменателна церемония тогавашната председателка на Камарата Нанси Пелоси го прегръща, а демократите аплодират бившия си доскорошен опонент – сцена, немислима в миналото.
(Снимка: Getty Images/Gulliver)
„Това не е лидерство, което прилича на което и да е от хората, които познавах, когато бях тук в продължение на 10 години“, заявява Чейни в Капитолия през 2022 г.
До края на живота си той остава твърд противник на Доналд Тръмп. През 2024 г. Чейни открито подкрепя Камала Харис, аргументирайки избора си с „дълга да постави страната над партийните интереси, за да защити нашата Конституция“. Той предупреждава, че „никога повече не може да се има доверие на Тръмп с властта“.
Макар често описван като „истинския президент“ зад Джордж Буш, Чейни винаги твърди, че е служил вярно на държавата. Въпреки противоречивото наследство, влиянието му върху американската политика и сигурност остава неизличимо.
