Саудитска Арабия, Египет, Обединените арабски емирства и Бахрейн прекъснаха съгласувано отношенията си с Катар. Впоследствие към тях се присъединиха Йемен, базираното в Източна Либия временно правителство и Малдивските острови. Като аргумент за тази стъпка бяха изтъкнати връзките на Катар с Иран и подкрепата му за ислямистки групировки. Агенция ДПА се опитва да даде отговор на въпроса защо този разрив настъпва сега и ще е най-големият победител от него.
В действителност между Катар и съседите му от Залива има пукнатини от десетилетия. Специално между Саудитска Арабия и Катар полемиката датира от 1995 г., когато Хамад бин Халифа Ал Тани организира безкръвен преврат в Катар срещу баща си. После той стана емир до 2013 г. Този преврат обаче бе отхвърлен от Саудитска Арабия, която твърди, че той е източник на регионална нестабилност. Амбициите на Хамад Ал Тани да превърне малката, но богата страна в силен играч в региона също породиха безпокойството на Рияд. През годините на няколко пъти имаше спорове между двете държави. Рияд често пъти говореше за подкрепата на Катар за бунтовници и за връзките му с Иран.

Неотдавнашни изказвания, приписани на настоящия емир на Катар Тамим бин Хамад Ал Тани в подкрепа на Иран, който е регионален противник на Саудитска Арабия, още веднъж предизвикаха гневни реакции от страна на Рияд и от други страни от Залива. Доха обаче каза, че тези изявления на емира са били фалшифицирани и че новинарската агенция на Катар е била хакната.

През 2014 г. Саудитска Арабия, Бахрейн и Обединените арабски емирства изтеглиха посланиците си от Катар в знак на отхвърляне на онова, което те нарекоха тогава, "катарска намеса във вътрешните работи". Но по-късно същата година дипломатическите отношения бяха възстановени. Тогава спорът произтече от подкрепата на Доха за движението Мюсюлмански братя и за други ислямски организации, активни в района. Това не се нравеше на Рияд и Кайро и те обвиниха Катар в подкрепа на терористични групи.  

Според Гамал Гауад Султан, професор по политически науки в Американския университет в Кайро, има две вероятни интерпретации на координирането прекъсване на връзките с Катар от страна на няколко страни от Залива. Първо, тази стъпка цели да се упражни натиск върху Доха да прекрати подкрепата си за ислямистите след американо-ислямската среща на върха в Рияд миналия месец и отправения на нея призив за изкореняване на тероризма от региона. Тази контратерористична политика не би могла да толерира повече връзките на Доха с ислямисти и радикали, смята анализаторът.

Друга интерпретация е, че прекъсването на връзките е отговор на срещата на катарския министър на външните работи с командира на иранския Корпус на гвардейците на Ислямската революция Касем Солемайни, за която се твърди, че се е състояла миналия месец в Багдад.

Саудитският анализатор и бивш член на саудитския Консултативен съвет Ануар Ешки изключи възможността Катар да бъде изхвърлен от Съвета за сътрудничество в Залива. Според него Доха ще се откаже от досегашните политики, които води, защото няма да може да изтърпи изолацията от страна на останалите страни.

Според Гамал Гауад Султан победител от решението за дипломатическия разрив може да бъде Египет. Кайро обвиняваше Катар, че се меси във вътрешните му работи, като и в тези на страните от региона и че подкрепя ислямисти, като например Мюсюлмански братя. Сега регионалните сили застанаха на страната на Кайро.

Относно това защо Оман и Кувейт не са се присъединили засега към стъпката на останалите страни, отговорът може да бъде, че те винаги гледа да не привличат внимание, когато става дума за техните отношения с Иран. Според Джеймс Дорси, анализатор в Близкоизточния институт във Вашингтон разликата между Катар и Кувейт и Оман, е че Катар е образно казано по-безочлив, докато Кувейт и Оман са по-ненабиващи се на очи и че и двете страни не поддържат такъв тип отношения като Катар с илямисти и бунтовнически групи. Освен това двете страни искат да запазят отворена възможността за посредничество.

Според Ануар Ешки двете страни рано или късно ще се присъединят към решението за бойкот на Катар, защото са поели антитерористични ангажименти, които трябва да изпълнят.