Детайлите от руско-украинските мирни преговори, които се състояха в Истанбул през април 2022 г., показват, че Русия е предвиждала споразумение за война, в която Украйна няма да може да се защити от атаки.

Това е цел, която Русия продължава да преследва под призовава за "демилитаризация" на Украйна. Wall Street Journal (WSJ) съобщи на 1 март, че получени документи за проекта на договор от украинско-руските мирни преговори през 2022 г. показват, че първоначално и двете страни са се съгласили Украйна да бъде "постоянно неутрална държава, която не участва във военни блокове."

Това съобщи Институтът за изследване на войната (ISW).

Съобщава се също, че проектодоговорът забранява на Украйна да получава каквото и да е чуждестранно оръжие или да приема чужд военен персонал. Русия настоява украинската армия да бъде намалена до 85 000 войници, 342 танка и 519 артилерийски системи, докато Украйна иска - 250 000 войници, 800 танка и 1900 артилерийски системи. Съобщава се също, че Русия е поискала обхватът на украинските ракети да бъде ограничен до 40 километра, което ще позволи на руските сили да разположат критични системи и оборудване близо до Украйна, без да се страхуват от удари. Кремъл многократно е призовавал за "демилитаризация" на Украйна след началото на войната, но преди това не е разяснявал какво конкретно би означавало това.

Украинската армия през 2014 г. (преди първото нахлуване на Русия) се състоеше от около 130 000 души персонал. Документите от 2022 г. показват, че Русия възнамерява драстично да я намали до ниво, че Украйна вече да не може да се защити.

Руският президент Владимир Путин наскоро подчерта идеята за "демилитаризирана" или "санитарна" зона в Украйна, която ще постави руската територия - включително окупираната такава - извън обсега както на украинските фронтови артилерийски системи, така и на осигурените от Запада системи за голям обсег.

Путин вероятно е имал за цел да наложи волята си върху Украйна без съществена съпротива.

Москва е възнамерявала да използва договора, за да постави условия за бъдещи атаки срещу Украйна, като същевременно накара и Запада да направи отстъпки по отношение суверенитета на Украйна. WSJ съобщи, че САЩ, Обединеното кралство, Китай, Франция и Русия трябва да бъдат гаранти на договора.

Русия е искала да включи и Беларус като гарант.

Териториалните цели на Русия извън окупираните през 2022 г. области вероятно са попречили на Русия и Украйна да се споразумеят за статута на окупираните от Русия територии в Украйна през април 2022 г. WSJ съобщи, че руският президент Владимир Путин и украинският му колега Володимир Зеленски е трябвало да проведат "разговори на четири очи", за да обсъдят районите на Източна Украйна, които руските сили са окупирали от 2014 г., но тази среща никога не се е състояла.

Необходимостта лидерите да обсъдят въпроса независимо и отделно предполага, че руската и украинската преговаряща делегация не са успели да постигнат споразумение относно статута на окупираните от Русия територии в Донецка и Луганска области. Вероятно поради по-широките експанзионистични териториални желания на Русия, както нееднократно са посочили представители на Кремъл.

WSJ не съобщава за никакви клаузи в договора относно окупираната от Русия територия извън Донецка и Луганска области.

Руските власти предположиха, че Кремъл вероятно е приел по-широк набор от цели по отношение на Украйна в хода на войната на Русия срещу Украйна. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков коментира изтеклия проект като "вече неактуален и включващ условия, които са се променили".

Изявленията вероятно са част от тенденцията на повишено доверие в способностите на руската армия и постижимостта на максималистичните военни цели на Путин след неотдавнашното превземане на Авдeевка и продължителните американски дебати за военна помощ за Украйна.

ISW продължава да счита, че Путин все така поддържа своите цели в Украйна - пълна украинска и западна капитулация и няма интерес от добросъвестни преговори с Украйна.

Путин изглежда пренебрегна руските елити в речта си пред Федералното събрание на 29 февруари, като се сближи по-тясно с ветеранската и военната общност и получи похвали от ултранационалистически настроените блогъри. Държавният глава се опита да се дистанцира от руския елит, като твърди, че хората, които са "напълнили джобовете си поради икономическите процеси през 90-те години", не са елитът, а "истинският елит" са работниците и военнослужещите, доказали своята лоялност към Русия.

Той използва това, за да похвали руските военни и да се присъедини по-силно към ветераните и военната общност, заявявайки, че военните ветерани трябва да заемат водещи позиции в руското общество, бизнес и правителство и "трябва да им бъде поверено бъдещето на Русия" и намеквайки, че ветераните трябва да поемат роли, традиционно заемани от руския елит. Няколко руски блогъри подкрепиха твърдението на Путин, че руските военни ветерани трябва да заемат видни и влиятелни роли в руското общество и очертаха изявленията на Путин като начало на кампания за промяна на "елитите" на Русия. Путин също предложи разширяване и създаване на множество мерки за икономическа подкрепа, включително "по-справедливо разпределяне на данъчната тежест към тези с по-високи лични и корпоративни доходи".

Един руски блогър изрично изрази подкрепа за икономически реформи, които ще заменят "олигархичния капитализъм" с "равни възможности и минимално разслоение в жизнения стандарт". Критиките на Путин към руските елити и икономическите предложения, които на теория биха намалили тяхното влияние, може да засилят съществуващата риторична линия сред провоенните блогъри, критикуващи руските елити.

Представители на Кремъл се срещнаха с лидерите на проруския молдовски автономен регион Гагаузия и подчертаха подкрепата на Русия за Гагаузия срещу предполагаемото молдовско "потисничество" на 1 март. Председателят на Руския съвет на федерацията Валентина Матвиенко се срещна с губернатора на Гагаузия Евгения Гуцул и председателя на Народното събрание Дмитрий Константинов в Москва и критикува молдовските власти за "русофобски" политики, които се предполага, че противоречат на националните интереси на Молдова.

Матвиенко добави, че Руският съвет на федерацията е готов да окаже "всяка възможна помощ" за разширяване на руско-гагаузките отношения. Руското министерство на външните работи (МВнР) съобщи, че 10 руски федерални субекта са подписали редица двустранни споразумения, наблягащи на икономическите и хуманитарни връзки с Гагаузия.

Блогър, свързан с Кремъл, който преди се фокусира върху недоволството в Гагаузия и проруския молдовски отцепен регион Приднестровието, заяви, че Гуцул и Константинов "следват примера на Приднестровието", като искат подкрепата на Русия в лицето на молдовското "потисничество".

Приднестровският конгрес на депутатите наскоро се събра и прие поредица от решения, които вероятно имат за цел да осигурят на Кремъл оправдания за широк спектър от възможни ескалационни действия срещу Молдова, които Кремъл може да предприеме веднага или в дългосрочен план.

ISW забеляза индикации, че Кремъл се надява да използва проруски настроените в Гагаузия като друга основа за оправдаване на бъдеща намеса и хибридни операции, насочени към дестабилизиране и поляризиране на Молдова, за да се предотврати или забави интеграцията ѝ в Европейския съюз (ЕС).

Украйна и Нидерландия подписаха 10-годишно двустранно споразумение за сигурност на 1 март. Зеленски заяви, че Нидерландия е обявила, че ще предостави 2 милиарда евро военна помощ на Украйна през 2024 г. и допълнителна помощ за сигурността през следващите 10 години. Двустранното споразумение за сигурност дава приоритет на помощта в системите за противовъздушна отбрана и артилерия и военноморски и далекобойни оръжия. Нидерландското министерство на отбраната (МО) обяви, че ще предостави 14 надуваеми лодки с твърд корпус, осем паравоенни речни патрулни катера и бързи десантни кораби от клас CB90. Увеличава и приноса си към чешката инициатива за предоставяне на артилерийски снаряди на Украйна от 100 милиона евро на 250 милиона евро

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук