Кремъл все повече насърчава реториката за "сънародниците на Русия в чужбина", сред които са етнически руснаци и рускоговорящи, за да оправдае войната си в Украйна и вероятно да създаде информационни условия за провокации в страните, където живеят руски "сънародници".

За това предупреждава Институтът за изследване на войната (ISW).

Кремъл също така използва идеята за защита на "сънародниците си в чужбина", за да оправдае факта, че руските войски са окупирали Приднестровието от 1992 г., а приднестровските официални лица вероятно са отправяли призиви относно жителите на Приднестровието с руско гражданство, за да създадат допълнителни информационни условия за Кремъл да ескалира руските действия в Приднестровието и Молдова.

Руският външен министър Сергей Лавров заяви на 14 февруари, че Русия е "загрижена" за руските граждани в Приднестровието и "няма да позволи те да станат жертви на поредната западна авантюра".

На 28 февруари се проведе Седмият конгрес на депутатите от Приднестровието, на който бяха приети редица решения, които вероятно имат за цел да осигурят на Кремъл оправдания за широк спектър от възможни ескалационни действия срещу Молдова - действия, които Кремъл може да предприеме както незабавно, така и в дългосрочен план.

Конгресът на приднестровските депутати прие седем решения, включително искане до руската Държавна дума и Съвета на федерацията за руска "защита" на Приднестровието в отговор на предполагаемия засилващ се натиск от страна на Молдова.

Приднестровските официални лица изрично използваха в искането си думата "защита" (zashchita), която означава както "защита", така и "защита", вероятно за да създадат условия Кремъл да тълкува "защитата" във военен смисъл, ако пожелае.

В искането си за руска "защита" приднестровските официални лица се позовават на задълженията на руската "мироопазваща мисия" в Приднестровието и на около 220 000 руски граждани, които според тях пребивават в Приднестровието.

Приднестровските официални лица вероятно се стремят тези призиви да послужат като основа за евентуална руска намеса в Приднестровието и Молдова в близък или дългосрочен план, тъй като те съвпадат с руските оправдания за предишни намеси, най-вече за нахлуванията в Украйна.

Служителите и рупорите на Кремъл продължават да поставят информационни условия за използване на Приднестровието и проруската молдовска автономна област Гагаузия за дестабилизиране на Молдова, но все още не са посочили как и с каква конкретна цел възнамеряват да използват тези информационни условия.

Тези призиви за Приднестровието по-специално не призовават руските сили да предприемат конкретни действия и вероятно имат широк обхват, за да предоставят на Кремъл най-широк набор от възможни начини за действие (COA) за ескалация и намеса, насочени към дестабилизиране на Молдова.

Тези призиви за Приднестровието също така не са ограничени във времето и позволяват на Кремъл да отправя различни призиви, когато сметне за необходимо или целесъобразно. Приднестровските призиви създават дългосрочна обосновка за Кремъл да продължи ескалацията и интервенциите срещу Молдова, независимо от изхода на войната в Украйна.

След конгреса на приднестровските депутати Кремъл все още не е посочил непосредствен път за ескалация, въпреки че руският президент Владимир Путин може да отговори на исканията на приднестровците по време на речта си пред Федералното събрание на Русия на 29 февруари.

Възможни са няколко развития на сценария за Молдова:

1. Кремъл може да реши да не предприема никакви действия веднага след конгреса на 28 февруари и да позволи запазване на статуквото между Приднестровието и Молдова.

2. Кремъл може да окаже засилен дипломатически натиск върху Молдова да отмени неотдавнашния си Митнически кодекс, който влезе в сила на 1 януари 2024 г. Той е определян от проруските сепаратисти като икономическа война.

3. Кремъл може също така да се опита да изпрати допълнителна военна помощ на приднестровските сили в бъдеще, въпреки че понастоящем не е ясно как Кремъл би се надявал да транспортира военно оборудване или персонал до Приднестровието.

4. Кремъл може да засили хибридните операции, насочени към дестабилизиране и по-нататъшно поляризиране на молдовската политика и общество преди преговорите за присъединяване на Молдова към Европейския съюз (ЕС) през юни 2024 г. и президентските избори в Молдова през ноември 2024 г., за да подкопае и забави бъдещото присъединяване на Молдова към ЕС.

5.Кремъл може да реши да анексира официално Приднестровието в бъдеще, за да оправдае военна интервенция срещу Молдова в дългосрочен план. Преди това Кремъл е използвал подобни оправдания, по-специално защитата на руски граждани и "сънародници" в чужбина, за да оправдае военна намеса срещу Грузия и Украйна. На този етап не се виждат подобни сигнали.

Съобщава се, че украинските сили са нанесли още един удар по руско военно поделение в окупираната Донецка област, което отново предизвика гнева на руските военни блогъри и отново породи опасения относно използването на системите HIMARS от страна на Украйна.

Руски потребител на Telegram, който твърди, че е служител на неуточнен клон на руските специални служби, съобщава, че украински удар с HIMARS е нанесъл удар по събрание на личния състав на 155-а пехотна бригада на ВМС (Тихоокеански флот) по време на церемония по връчване на военни награди в Оленовка, Донецка област, през нощта на 27 февруари.

Руският източник твърди, че при удара са загинали 19 души, включително заместник-командирът на бригадата, майор и капитан, и са били ранени 12 души, включително командирът на бригадата полковник Михаил Гудков.

Украйна нанесе подобен удар на 20 февруари в Херсонска област.

Русия продължава да преследва участници, които смята за "чуждестранни агенти", за да затвърди контрола си върху руското информационно пространство преди президентските избори през март 2024 г.

На 28 февруари Държавната дума на Русия прие закон, с който се забранява на руснаците да рекламират съдържанието на лица и организации, законно определени като "чуждестранни агенти", както и да рекламират собственото си съдържание на платформи, които тези "чуждестранни агенти" притежават.

ISW вече оцени, че ако този закон бъде приет, той ще повлияе на способността на руските опозиционни медии да работят и да отразяват достоверно събитията в Русия, а поне един руски опозиционен журналист вече е преустановил работата си поради новата забрана за реклама.

Руското издание РБК съобщи, че големите руски рекламни агенции вече включват в рекламните си договори клаузи за едностранно прекратяване, в случай че Кремъл определи клиента като чуждестранен агент по време на срока на договора.

Руското опозиционно издание Верстка съобщи на 28 февруари, че Кремъл е увеличил повече от два пъти наказателните преследвания на определени чуждестранни агенти за нарушаване на руските закони за цензура от 2022 г. до 2023 г., най-често за предполагаемо разпространение на "фалшива" информация за руската армия или насърчаване на екстремизма.

Някои руски регионални власти също увеличават усилията си за възпиране на нарушенията на руските закони за цензура.

В разследване на Financial Times (FT), публикувано на 27 февруари, което се основава на изтекли секретни руски военни документи от периода 2008-2014 г., се посочват предполагаемите критерии на Русия за използване на тактически ядрени оръжия.

FT съобщи, че документите показват, че Русия е разработила военни игри за използване на тактически оръжия и твърди, че файловете показват, че Русия има по-нисък праг за използване на ядрени оръжия, "ако желаният резултат не може да бъде постигнат с конвенционални средства", отколкото руските официални лица някога са признавали публично.

FT заяви, че критериите за ядрен отговор варират от "вражеско нахлуване на руска територия" до по-конкретни параметри, като например "унищожаване на 20% от стратегическите подводници с балистични ракети на Русия". FT отбеляза, че неуточнени експерти са потвърдили, че документите продължават да са актуални за руската ядрена доктрина, въпреки че са на повече от десет години.

ISW не може да провери независимо легитимността на документите, но често е отбелязвала, че руските актьори се позовават на ядрена реторика и заплахи за използване на ядрено оръжие, за да се насочат към западното информационно пространство и да предизвикат безпокойство, целящо да отслаби западната подкрепа за Украйна.

Отдавна е установено, че руската ядрена доктрина включва възможността за използване на ядрени оръжия в конвенционални войни при прагове, много по-ниски от тези на западните държави.

Изглежда, че Турция и Китай се стремят към собствени платформи за преговори за уреждане на конфликта в Украйна, което Кремъл вероятно ще използва, за да развие дългогодишните си разкази относно преговорите и войната.

Специалният представител на Китай по евразийските въпроси Ли Хиу ще посети държавите от ЕС, Украйна и Русия от 2 март, за да проведе кръг от совалкова дипломация по отношение на политическото решение на войната в Украйна.

Русия се възползва по-рано от подхода на Китай към неясно дефиниран политически мирен план за Украйна, за да твърди, че Китай подкрепя военните усилия на Русия в Украйна, както ISW вече съобщи.

По подобен начин турският президент Реджеп Тайип Ердоган обяви на 28 февруари, че Анкара е готова да предостави друга платформа за преговори на Русия и Украйна.

Кремъл вероятно ще използва тези предложени платформи като оръжие, за да развие тезата, че Украйна е страната, която отказва преговори. ISW продължава да оценява, че Кремъл не се интересува от добронамерени преговори с Украйна и няма интерес от прекратяване на войната при други условия освен формулираните от Русия.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук