В писмо от 20 януари до срещата на върха на Движението на необвързаните страни руският президент Владимир Путин невярно твърди, че Русия подкрепя "безусловното равенство" и "суверенитета" на всички държави, което противоречи на официалната позиция на Русия относно войната в Украйна и по-широките ѝ имперски амбиции.

Това се посочва в дневния анализ на Института за изследване на войната за ситуацията на фронта в Украйна.

Путин твърди, че Русия отхвърля "неоколониалните амбиции, двойните стандарти, както и силовия натиск, диктатурата и изнудването като средство за постигане на външнополитически и външноикономически цели".

Руските официални лица рутинно отричат суверенитета на Украйна и отказват да я третират като равноправна страна.

Кремъл отхвърля украинската държавност и националност, като включва Украйна в идеологическата и географската концепция за Руския свят (Русский мир), който включва всички рускоговорящи и "носители на руската история и култура" като "сънародници" и включва всички бивши територии на Киевска Рус, Московското царство, Руската империя, Съветския съюз и съвременната Руска федерация".

Русия използва рамката на "Руския свят", за да оправдае руската империалистическа експанзия и подчиняването на независими, суверенни държави и техните народи в псевдокултурен и исторически контекст.

Руските официални лица редовно оправдават пълномащабното нахлуване в Украйна, като твърдят, че Русия има за цел да защити своите "сънародници" в чужбина, като отново отхвърлят суверенитета на Украйна.

Русия също така продължава да омаловажава суверенитета на други постсъветски държави и създава информационни условия за ескалиране на напрежението в Прибалтика и Молдова под претекст, че защитава своите "сънародници" в чужбина.

От първоначалното си нахлуване през 2014 г. Русия нарушава собствените си ангажименти за зачитане на териториалната цялост на Украйна и "неприкосновеността на границите", както и споразумението си за центриране на отношенията с Украйна върху "неизползване на сила или заплаха със сила" и "ненамеса във вътрешните работи", поето в Будапещенския меморандум от 1994 г.

Фалшивите твърдения на Путин, че Русия зачита "равенството" и "суверенитета", вероятно имат за цел да се погрижат за държавите, които Кремъл желае да привлече в по-широката си сфера на влияние, както първоначално възнамеряваше да направи с Украйна преди първоначалното нахлуване през 2014 г.

На 20 януари руският посланик в Дания Владимир Барбин заплаши Дания, която е член-основател на НАТО, в отговор на неотдавнашното американско-датско споразумение, позволяващо на американските сили достъп до военни бази в Дания.

Барбин заяви по време на интервю, че американско-датското споразумение от декември 2023 г. "създава нови предизвикателства" за сигурността на Русия в региона на Балтийско море и заяви, че Русия ще определи "необходимите отговори" на подобни действия.

На 21 декември 2023 г. САЩ и Дания подписаха Споразумение за сътрудничество в областта на отбраната, което позволява на САЩ да разположат за постоянно сили и оборудване във военни бази в Дания.

Барбин нарече споразумението "преднамерен курс към по-нататъшно влошаване на военнополитическата ситуация в региона под лозунгите за сдържане и сплашване на Русия".

Известен руски военен блогър, свързан с Кремъл, по-рано заяви, че Финландия се превръща във "втора Украйна" в отговор на подобно американско-финландско споразумение.

Руски официални лица, включително руският президент Владимир Путин, наскоро заплашиха Финландия, а заплахите на Кремъл срещу член-основател на НАТО, който няма общи граници с Русия, са забележително предизвикателство за по-широкия Алианс.

Руските заплахи, отправени към член-основател на НАТО, също така подкопават дългогодишната информационна операция на Русия, според която агресивните ѝ действия са в отговор на разширяването на НАТО.

Руският износ на енергия за Китай значително се увеличи през 2023 г. на фона на нарастващата зависимост на Русия от приходите от петрол за справяне с фискалните тежести, свързани с войната в Украйна.

Усилват се данните на китайската Главна митническа администрация от 20 януари, които показват 24% увеличение на руския износ на суров петрол за Китай от 2022 г. до 2023 г. и 23% увеличение на руския износ на втечнен природен газ (LNG).

Отбелязва се, че през 2023 г. Русия става най-големият доставчик на петрол за Китай.

Увеличеният руски енергиен износ за държавите от Индо-Тихоокеанския регион, предимно Индия и Китай, както и широките руски усилия да заобиколи ограничението на цените на руския суров петрол и петролни продукти, наложено от Г-7, позволиха на Русия да увеличи значително приходите си от петрол през 2023 г.

Комисарят по въпросите на вътрешния пазар на Европейския съюз (ЕС) Тиери Бретон заяви на 20 януари, че ЕС ще разполага с капацитет за производство на 1,3-1,4 млн. артилерийски снаряда до края на 2024 г. и ще гарантира, че ще достави "по-голямата част" от снарядите на Украйна.

Бретон заяви, че до март или април 2024 г. ЕС ще може да произвежда по един милион снаряда годишно и възнамерява "значително" да увеличи капацитета си за производство на снаряди през 2025 г.

На 19 януари НАТО съобщи, че планира да обяви голяма неуточнена инвестиция в артилерийски боеприпаси на 23 януари.

Проучване, проведено от независимата аналитична платформа VoxUkraine, установи, че 63% от украинците, които са напуснали страната заради руската инвазия, са се завърнали до юли-август 2023 г.

Проучването също така установи, че 64% от респондентите, които все още не са се завърнали в Украйна, имат планове да се върнат, а 27% ще се върнат в Украйна.

Според различни международни оценки до 6,2 милиона украинци живеят в чужбина заради войната.

На 20 януари руските сили нанесоха ограничена серия от удари срещу Украйна на фона на продължаващите усилия на Русия да тества и оказва натиск върху украинската противовъздушна отбрана. Украински военни съобщиха, че руските сили са изстреляли седем безпилотни летателни апарата "Шахед-136/131" от Приморско-Ахтарск, Краснодарски край, и три ракети С-300 от окупираната Луганска област.

Украински официални лица съобщиха, че украинските сили са прихванали четири от дроновете, а ракетите С-300 са поразили Новородинка, Донецка област.

Говорителят на украинските военновъздушни сили полковник Юрий Игнат заяви, че последните серии руски удари са се опитали да претоварят украинската противовъздушна отбрана и че руските сили продължават да изстрелват безпилотни самолети и ракети по начини, целящи избягване, проникване и влошаване на ограничените украински способности за противовъздушна отбрана.

Руските сили вероятно ще продължат да адаптират пакетите от удари с ракети и дронове в опит да пробият украинската противовъздушна отбрана и да окажат натиск върху украинските разположения на ПВО.

Игнат признава, че украинските сили са съсредоточили значително количество ПВО в близост до Киев, за да се защитят от редовните руски удари, и че за украинските сили ще бъде трудно да разпръснат тези системи, тъй като кампанията за нанасяне на удари от Русия продължава.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук