Ченай /бивш Мадрас/ е столица на щата Тамил Наду по източното крайбрежие на Индия. Множество мъже на средна възраст се тълпят пред едно заведение, оградено с ръждясали решетки. Чакащите нетърпеливо размахват банкноти, за да привлекат вниманието на касиера.
Но той невъзмутимо прибира рупиите, слага ги в картонения кашон пред себе си и едва след това раздава на жадните бутилки с кафеникава течност. “Това не е напитка, а чиста отрова”, казва един от чакащите – явно пийнал, - преди да пъхне бутилката в джоба на джинсите си. За брендито той е платил 220 рупии, около 3 евро. Към другото възможно питие – блудкавата бира никой не проявява интерес.

В щата Тамил Наду има 6800 държавно контролирани места за продажба на алкохол, подобни на описаното. Който няма пари, за да може да посещава хотелските барове, няма друг избор, освен тези заведения. Само че опозиционната партия в Тамил Наду иска те да бъдат закрити.

Проблем с алкохола

Сухият режим вече е на дневен ред в Индия. Над 200 милиона индийци живеят в региони, в които е въведена пълна забрана на алкохола. Тя засяга два пъти повече хора, отколкото по време на сухия режим в САЩ. Алкохолна забрана въведе в последно време и щатът Бихар. На 5 април т. г. там беше приет много строг закон, според който продажбата, както и производството на алкохол се наказват дори със смъртни присъди. И само за един месец след приемането на закона 13 души в едно селище в щата Бихар са починали вследствие натравяне със собственоръчно приготвена ракия.

Индийското общество има двойствено отношение към алкохола. В хиндуизма той не е изрично забранен, но се смята за порок. Според мнозина, консумацията на алкохол е остатък от британското колониално господство. В сравнение с европейците, индийците консумират сравнително малко алкохол. Около една трета от населението на страната посяга отвреме-навреме към бутилката. Между 1992 и 2012 година консумацията на алкохол обаче се е повишила с 55 на сто. Освен това отношението на много индийци към пиенето е проблематично: повечето пият само твърд алкохол. С общо седем милиона алкохолици щатът Тамил Наду е начело в алкохолната ранг-листа на страната.

“Тук и децата в училищна възраст консумират алкохол. Алкохолизмът е част от бита”, посочва Анри Тифан, създател на организацията People’s Watch. Тифан е адвокат и от десетилетия се застъпва за правата на най-бедните в Тамил Наду – т.е. на онази социална група, на която алкохолът причинява най-много вреди. Социални конфликти от рода на домашно насилие, сексуални издевателства, огромно задлъжняване са тясно свързани с консумацията на алкохол. Жените са най-честата жертва. “Заради алкохолизма на мъжете си те са принудени да работят двойно повече, иначе не смогват да изхранят семейството, защото мъжете пропиват парите им”, посочва Тифан.

“Сутрин ръцете ми трепереха”

Достатъчно е да хвърлим поглед към Канага Нагар, един от най-бедните квартали в столицата Ченай, за да разберем жестоката реалност, която се крие зад тези думи. Над 15 000 семейства са прогонени от незаконните им колиби и насилствено преселени в еднотипни блокове. Кучета, котки и кози бродят из залетите с боклук улици. Младежки центрове и киносалони тук няма, най-близкото училище е на 15 километра. Единствена “утеха” от безнадеждния делник обитателите намират в някое от заведенията за контролирана продажба на алкохол.

“Сутрин ръцете ми трепереха, не можех да се храня и накрая се разболях”, разказва 40-годишният Гопи – изпосталял мъж с хлътнало лице и мръсна риза. Преди три месеца спрял да пие, разказва той. И оттогава не излиза от тясната стая от 10 кв. м., в която живее с петчленното си семейство. Докато жена му е от пет часа сутринта на крака. Взема първия автобус за една от вилните зони в Ченай, където работи като прислужница. “Намерят ли работа за една седмица, мъжете пропиват припечеленото през следващата. Парите за прехрана на семейството припечелват жените”, казва Гопи.

Огромни данъчни приходи от алкохола

“Не е чудно, че от две години протестите срещу продажбата и производството на алкохол в щата Тамил Наду се оглавяват от жените. Те упражняват масивен натиск над местното правителство. С предизборни обещания за сух режим се печелят най-вече гласовете на жените и на мюсюлманското население”, посочва адвокатката Гета Рамазесхан, която работи във Върховния съд в Ченай.

През последната година щатът Тамил Наду е взел 4 милиарда евро приходи от данък върху алкохола. Консумацията на алкохол финансира, с други думи, и социалните програми на щата. Фактът, че местното правителство не налага сух режим, е свързан с непосредственото минало на Тамил Наду. Всеки път през последните десетилетия, когато е била налагана пълна алкохолна забрана, годишно измирали стотици жители на Тамил Наду вследствие на консумация на алкохол-менте.

Източник: Дойче веле