Европейската комисия ще предложи интернет платформите да бъдат задължавани да свалят съдържание, ако то бъде преценено като опасно. Това съобщи еврокомисарят за правосъдието Вера Йоурова днес.

Предложението за нова европейска регулация ще бъде обявено до края на септември и ще задължи уебсайтовете и социалните мрежи да премахват опасно съдържание. Новото задължение обаче няма да обхваща т.нар. “реч на омразата”, тъй като големите интернет платформи като Google, Facebook, YouTube, Tweeter, Snapchat и др. постигнаха споразумение с Брюксел да го правят доброволно.

"Взехме решението след задълбочена дискусия, защото всичко по отношение на социалните мрежи и интернет не бива да води до каквато и да е цензура. Въпреки това виждаме, че определено съдържание може да застраши сигурността на европейските граждани", заяви Йоурова.

Забраната ще се отнася до съдържание, свързано с тероризма, "където стигнахме до заключение, че то представлява твърде сериозен риск за хората", добави тя.

Еврокомисията смята, че “в този случай трябва да имаме абсолютна сигурност, че платформите и всички интернет доставчици ще изтриват съдържанието и ще сътрудничат на правоприлагащите органи”.

Както е известно, терористичните клетки използват някои апликации за съобщения, за да разпространяват пропаганда и да се координират, като собствениците им отказват да разкриват съдържанието на комуникацията.

Подобни проблеми наскоро имаше с Messanger, който отказва да разшифрова криптирани съобщения на клиентите си, дори при разследвания на тероризъм.

"По въпроси, свързани с тероризма и сигурността на гражданите, не можем повече да разчитаме на доброволни действия от страна на интернет доставчиците", заяви комисар Йоурова.

Идната седмица Брюксел ще предложи и нови правила за предизборната кампания за европейските избори през май. Сред тях и препоръка новите по-строги правила за работа с личните данни на гражданите да бъдат прилагани по време на кампанията от страна на държавните органи и институции, които имат отношение към изборите, както и от участващите политически партии.

Това ще се отнася, както към държавите, които вече прилагат Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД), така и към тези, които още не са го вкарали в националното си законодателство. След последните е и България.

"Случаят с "Кеймбридж Аналитика" показа, че микротаргетирането и злоупотребата с лични данни може много ефективно да се използва за политически кампании. Това е нещо, което не желаем в Европа. Ние искаме свободни граждани да имат свободен избор, без да бъдат манипулирани или да се злоупотребява с данните им", коментира Йоурова.

Британската компания бе обвинена, че е използвала незаконно лични данни на собственици на Facbook профили, за да им създава психологически портрети, които да насочват рекламодателите и организаторите на политически кампании. Моделът е бил използван по време на предизборната кампания на Доналд Тръмп през 2014 г., за да убеди гласоподаватели да го подкрепят срещу Хилъри Клинтън.

В края на май в ЕС влязоха в сила нови правила за използването на личните данни в интернет. Те предвиждат по-голяма роля на собствениците на данните при вземането на решение как да се работи с тях. Гражданите имат право да искат да бъде ограничено обработването на техните данни, на заличаване, на корекция, както и по-широки възможности да бъдат бъдат информирани, ако с техните данни бъде злоупотребено или бъдат откраднати от трета страна. Повечето държави, включително България, още не са ги въвели в националното си законодателство.