Сан Кай Кине се взира с покритите си с изгаряния и порязвания ръце и изкривени пръсти, които не й дават да забрави кошмара от годините, които е прекарала като закрепостена и малтретирана прислужница.

Момичето е едно от хилядите невръстни домашни помощници в Мианмар, които остават без детство, изпратени да слугуват на богати семейства в градовете.

17-годишното момиче беше най-сетне спасено от шивашка работилница в Янгон, където заедно с друго момиче от селото й са били взети за домашни помощници през последните 5 години.

Момичетата са били бити, рязани с нож, лишавани от сън и храна от шивачката и семейството й, а не са получавали почти никакво заплащане.

Хиляди деца от бедни семейства в селските райони са изпращани да работят за замогващата се средна класа.

Подлъгани с обещания за работа, с която ще могат да издържат семействата си, децата заминават и стават обект на издевателства.

Проблемът с детския труд е на дневен ред в бедната страна Мянмар, където правосъдната система е в услуга на богатите.

Сан Кай Кине е прекалено наплашена, за да разкаже как са й чупили пръстите и оставя 16-годишната Тацин да говори за страданията, на които са ги подлагали.

„Имам изгорено от ютия на крака и друг белег на главата”, казва Тацин, която вече е в родното си село, на няколко часа път от столицата.

„Тава ми е от нож, защото сготвената от мен храна била лоша”,спомня си Тацин за порязването по носа.

Подобно на много други, двете момичета са доведени в Янгон от приятел, който обещал да им намери добра работа.

След години безрезултатни усилия на близките им да ги освободят, стигнали до схватки със семейството на шивачката, но без успех,момичета са на свобода благодарение на местен журналист, който сезира националната комисия за защита на човешките права.

Шивачката и двете й пълнолетни деца бяха арестувани тази седмица и обвинени в трафик на хора. Те ще трябва да латят и обезщетение в размер на 4000 долара.

Независимо от това, майката на Сан Кай Кине не е спокойна и се опасява от отмъщение. Работодателката се заканила, че ще обвини момичетата в кражба. Едно от всеки пет деца между 10 и 17 години в Мианмар работи, което прави 1,7 милиона невидими роби.

Повечето деца прислужници са от обеднели райони, в които бушуват етнически размирици или са засегнати от природни бедствия.

Може да ги видите как безмълвно почистват маси в чайните в Янгон и крайпътните кафенета или как помагат на бармани до много късно през нощта.

Разкритията за ужасяващи издевателства, станали неотдавна, хвърлиха светлина върху условията на труд на азиатските домашни помощници гурбетчии.

Мянмар временно забрани на жени да отиват да работят в Сингапур и Хонконг след нашумелия случай с индонезийска прислужница, изтезавана месеци наред от работодателя си в Хонконг през 2014 година.

Вътре в страната обаче, децата работници нямат законова закрила, а много от тях не смеят да се оплачат в полицията.