Една от темите на последната сесия на Европейския парламент бе въвеждането на т.нар. „синя карта“, която дава право на работа в страните от ЕС. Ще стане ли така Европа по-привлекателна за висококвалифицирани специалисти, се казва в коментар на Дойче веле.
Според прогнозите през следващите две десетилетия в Европейския съюз ще липсват около 20 милиона квалифицирани специалисти. С цел да компенсира това неравновесие на европейския трудов пазар още през октомври 2007 г. Комисията предложи въвеждането на „синя карта”, която да важи за граждани на трети страни.
Специалистите избягват Европа

В сравнение с Австралия, Канада и Съединените щати Европейският съюз е твърде непривлекателен за хора с висока квалификация. Едва 5,5 процента от висококвалифицираните емигранти, които напускат страните от Магреба, се насочват към Европейския съюз. 54% от тях предпочитат Канада и Съединените щати. В същото време Европа е „магнит“ за неквалифицирани работници. 87% от хората с ниска или напълно липсваща квалификация, които емигрират от страните от Магреба, се установяват в Европейския съюз.
Сред висококвалифицираните специалисти в Европейския съюз чужденците са по-малко от 2%. Техният дял в Канада е повече от 7%, а в Австралия съставлява близо 10%. Причините за изоставането на Европейския съюз в глобалната надпревара за най-добрите специалисти се крият в бюрократичната разпокъсаност на европейския трудов пазар. На въпроса, как да бъдат приемани чужденци от трети страни, в момента има 27 национални отговора.
Кой има шанс на европейския трудов пазар?
Това са преди всичко хора, завършили висше образование. От това условие може да бъде направено изключение, ако кандидатите имат достатъчно трудов стаж в съответната област. Според Комисията – три години, а според Парламента – пет години, две от които на ръководна позиция.
Друго изискване за получаване на „синя карта“ е високата заплата, която трябва да плаща бъдещият работодател. Комисията предлага трудовото възнаграждение да бъде най-малко три пъти по-високо от брутната средна работна заплата в съответната страна. Това е привлекателно за чуждите специалисти, но същевременно усложнява наемането им на работа, защото много от малките и средни предприятия не са в състояние да плащат подобни заплати. Затова Европейският парламент изисква изискваното минимално възнаграждение да бъде само 1,7 пъти по-високо от средната работна заплата.
Макар и на вид европейска, „синята карта“ ще бъде под контрола на националните държави, които ще могат да въвеждат „нулеви квоти“ за притока на работна ръка. С оглед на песимистичните макроикономически прогнози страните-членки вероятно няма да са особено „щедри“ и така отварянето на трудовия пазар ще бъде по-скоро символично. /БЛИЦ