Американската външна политика спрямо Китай претърпява дълбока трансформация, която би могла трайно да промени баланса на силите между двете сили, пише Хенриета Левин, старши сътрудник в Центъра за стратегически и международни изследвания, в аналитична статия за Foreign Affairs.
Според нейната оценка, след търговската война през 2025 г. Пекин не само е избегнал сериозно стратегическо поражение, но и ефективно е придобил способността да влияе върху американските решения относно контрола върху износа и технологиите.
Авторката смята, че администрацията на Тръмп постепенно измества фокуса си от системно сдържане на Китай към опит за запазване на личните споразумения с китайския лидер Си Дзинпин.
Според авторката, повратният момент е търговската конфронтация от началото на 2025 г. След като САЩ наложиха сурови тарифи и ограничения, Китай отговори, като блокира доставките на редкоземни метали и критични минерали, което засегна американската индустрия. В резултат на това Вашингтон беше принуден да търси деескалация.
Авторката твърди, че последвалите споразумения, постигнати на срещата на върха в Пусан, Южна Корея, представляват значителна отстъпка от страна на Съединените щати.
Пекин временно облекчи ограниченията върху износа на редкоземни елементи, докато Вашингтон твърди, че е отменил редица нови експортни ограничения срещу китайски организации и на практика се е съгласил да координира някои мерки, като се има предвид позицията на Китай.
Статията подчертава, че контролът върху износа е бил използван преди от Съединените щати като инструмент срещу китайските военни програми, доставките на технологии с двойна употреба, подкрепата за Русия и нарушенията на правата на човека. Сега, според автора, Китай е придобил способността да влияе косвено върху начина, по който Вашингтон прилага подобни механизми.
Дипломацията между САЩ и Китай
Авторът отделя специално внимание на променящия се стил на дипломация между САЩ и Китай. Докато Вашингтон преди се опитваше да отдели икономическите въпроси от тези за безопасността – Тайван, Южнокитайско море и американското военно присъствие в Азия – администрацията на Тръмп сега разглежда почти всички въпроси като част от единен пакет от преговори.
В статията се твърди, че Пекин може да се възползва от желанието на Тръмп за демонстративно „топли“ отношения със Си Дзинпин, за да извлече отстъпки от Тайван. По-конкретно, изданието твърди, че Китай е заинтересован Вашингтон да смекчи реториката си относно независимостта на острова и да намали политическата си подкрепа за Тайпе.
Публична реторика и реалност
В същото време Левин отбелязва противоречие между публичната реторика и действията на САЩ. Въпреки изявленията за евентуално партньорство „Г-2“ с Китай, американските военни продължават да засилват присъствието си в Индо-Тихоокеанския регион, да провеждат операции в Тайванския проток и да разширяват сътрудничеството си със съюзниците – предимно Филипините и Япония.
Според авторката, подобна амбивалентност увеличава риска от грешки и опасни погрешни изчисления. Пекин може да заключи, че Съединените щати не желаят енергично да защитават съюзниците си, докато американската военна активност остава висока.
Статията подчертава, че Китай е все по-уверен в отношенията си със Съединените щати и може да стане по-агресивен по въпроси като Тайван и Южнокитайско море. В този случай Вашингтон ще се изправи пред труден избор: или да се конфронтира и да рискува конфликт, или постепенно да губи влияние в региона.
Посещение на Тръмп в Китай
На 13 май президентът на САЩ Доналд Тръмп пристигна в Пекин на тридневно държавно посещение и е планирано да се срещне с китайския лидер Си Дзинпин.
Тръмп е придружен по време на пътуването си от лидерите на големи американски компании, включително главния изпълнителен директор на Tesla и SpaceX Илон Мъск, главния изпълнителен директор на Apple Тим Кук и главния изпълнителен директор на NVIDIA Дженсън Хуанг. Тръмп посети Китай за последно през 2017 г.
Превод и редакция: БЛИЦ
