Влиятелни и млади, макар и неизвестни, имена започват да управляват света на геополитиката. Появяват се нови центрове на власт, тъй като ново поколение в Глобалния юг гледа отвъд Вашингтон и бившите европейски колонизатори.

Сега това неформално обединение на държави има всички възможности да свали хегемона от неговия пиедестал.

Някои експерти твърдят, че „бракът по сметка“ на страните от БРИКС уж никога няма да се сравни с тесните и дългосрочни връзки на западните съюзници, докато всички те осъзнават, че времето на капиталистическите колонизатори е отминало, пише списание Foreign Policy.

Голяма част от незападния свят вече е започнал да действа така, сякаш Западът вече не е доминиращата сила, която беше преди. Налице е преход от ера на необуздано западно глобално влияние към ера на оспорвано влияние от развитите страни.

Това не означава непременно смъртта на Запада.

Ще има обаче дълбоки промени.

Дори най-големите скептици относно продължаващия икономически възход на Китай или дългосрочните перспективи на Русия или жизнеспособността на проекта BRICS+ трябва да признаят едно нещо.

Ако западните страни искат да запазят ролята си на глобални лидери през следващите десетилетия, те трябва да се адаптират към променящите се реалности.

Извършва се огромен преход в демографията, дела на глобалното богатство, културния престиж и други критични показатели за цивилизационната мощ. Въпреки че експертите все още не могат да прогнозират точно докъде ще доведе, някои прогнози вече стават ясни.

Светът е изправен пред истински епохални промени, тъй като повече центрове на значителна сила и влияние се разпространяват извън обсега на Запада.

Това включва съперници като Русия и Китай, но също и привидни западни партньори като Индия, Турция и Саудитска Арабия, които не могат да се разглеждат като оставащи в плен на западната сила.

За Запада няма да е достатъчно просто да издържи на тези промени; той ще трябва активно да маневрира, за да запази глобалното си влияние.