Жан-Франсоа Дофен е назначен за ръководител на мисията на Международния валутен фонд за България. Той ще замени на тази позиция досегашния шеф на мисията за страната ни Джейву Лий. По правило тези сменни се извършват на всеки три години, предават световните осведомителни агенции.

Новият ръководител на мисията на МВФ за страната ни е 11-тия по ред на тази позиция. Преди това Дофен е бил шеф на мисията на МВФ за Унгария. Работил е за МВФ в мисиите за страни от Африка, Централна Америка и Източна Европа.

Позицията на ръководителя на мисията на МВФ за България е важна, защото от оценките в докладите за МВФ, зависи в немалка степен какви ще настроенията на инвеститорите спрямо страната ни.

Сега фигурата на шефа на мисията на фонда не привлича голямо медийно внимание и това е косвено доказателство за финансовата устойчивост на държавата ни. Ще припомним периода от 1992-а до 1998 година, когато България се бореше със зъби и нокти за финансово оцеляване - първо да излезе от мораториума по външния дълг, а след 1994-а да не обяви втори такъв мораториум, какъвто риск имаше до пролетта на 1997-а.

През този период всички знаеха имената на шефовете на мисиите на МВФ, първо на Ануп Сингх, след него на Ръсел Кинкейт и на Ан МакГърк, както и на нейния наследник Юха Каконен. Знаеха ги и следяха всеки техен жест и дума, защото от изявленията на тези хора, зависеше много повече отколкото от това което казваха премиера, министъра на финансите и управителя на централната ни банка взети заедно.

Шефовете на мисията на фонда казваха, че ДДС ще има и правителството го въвеждаше, казваха, че банките са зле и трябва или да бъдат оздравени или да фалират и това се случваше, обявяваха, че правителството е длъжно да приватизира държавните банки и фирми в определени срокове или да ги затвори и това ставаше.

Защото ако не ставаше същите тези ръководители на мисията обявяваха текущото споразумение на България с МВФ за провалено. А до 1998-а заемите, които страната ни получаваше от МВФ и от свързаната с нея Световна банка, бяха единствения източник поддържащ платежоспособността на страната ни. Без тях България се изправяше неминуемо на ръба на фалита, както се случи в края на 1996-а и началото на 1997-а.

Желязната хватка, в която МВФ държеше България се отпусна Ханс Фликеншилд, който през 2001-а наследи финландеца Юха Каконен, като ръководител на мисията на МВФ за България. Охлаби се защото България показа, че може да се финансира на международните пазари и бюджетния ни дефицит се доближи до нула. В края на мандата на Фликеншилд страната ни престана да взема заеми от МВФ по т. нар. стенд бай споразумения и премина към режим на предпазни споразумения, при който МВФ се ангажираше да ни отпуска заеми само при крайна необходимост.

Пълното ни дългово откъсване от МВФ стана при следващия шеф на мисията на Фонда Роберт Хагеман и неговия наследник Бас Бекер, когато страната ни погаси всичките си дългове към международната финансова институция. България престана да зависи от МВФ и МВФ загуби лоста, с което можеше да принуждава управляващите у нас да извършват реформи. С други думи тази раздяла с МВФ стана международен сертификат за пълната финансова и икономическа състоятелност на страната ни. Което означава, че евентуалното изпадане в нова финансова зависимост от МВФ, моментално ще отмени този сертификат.

След Роберт Хагеман, малко хора, извън тесните професионални среди, знаеха имената на ръководителите на мисиите на фонда за страната ни. Те се появяваха публично, и то не винаги, когато мисията пристигаше у нас за изготвянето на годишния си доклад за състоянието на икономиката ни (доклада по параграф IV от Устава на МВФ) и при обявяването на резултатите в този доклад.

След Хагеман, мисията на фонда у нас бе поета от Бас Бекер, а негов наследник стана Мишел Шанън, която ръководеше мисията по време на кризата през 2014-а. Година по късно тя отстъпи тази позиция на Реза Бакир, който в последствие стана управител на Централната банка на Пакистан. На негово място дойде Джейву Лий, който сега ще бъде наследен от французина Жан-Франсоа Дофен.