Тази година се навършват 100 години от революцията в Русия и 10 години от началото на световната финансова криза. Пред себе си имаме две събития, които имат повече общи неща, отколкото би могло да изглежда на пръв поглед. И в двата случая става дума за едно нещо от голямо значение. Октомврийската революция създаде диктатура, съперничеща за световна хегемония с фашизма през първата половина на миналия век и с един демократичен пазарен либерализъм през целия XX век, предава БГНЕС.
От друга страна, световната финансова криза разтърси базовия модел, победил в Студената война. Умиращият комунизъм на съветския блок се срина в началото на 90-те години под тежестта на вътрешните икономически и политически противоречия. Проблемите тази година подсказват, че същата съдба може да очаква и пазарната икономика.

Имаме не само исторически контекст на това, което се случва. Тази заплаха, пред която в момента е изправен пазарният либерализъм, напомня за факторите, които унищожиха неговия противник. Комунизмът бе победен заради допускането на двойна лъжа. На първо място той предаде мечтата на милиони хора за равенство, солидарност и самоизява чрез постигането на общи цели.

Тази мечта живя много по-дълго, отколкото би могло да се очаква, дори и в комунистически страни - и още по-дълго на Запад. Но в крайна сметка тя не можеше да понесе сблъсъка с реалността. Второ, създадена бе една икономическа система, основана на измама и самоизмама. Малко хора си спомнят, но сериозни спорове белязаха по-голямата част на ХХ век заради избора между централизирано планиране или децентрализиран пазар.

Поддръжници на държавния контрол върху средствата за производство твърдят, че само една планова икономика може да избегне безсмисленото пилеене на ресурси под формата на безработица, както и периодичните спадове в търсенето и генерирането на рецесия. Разбира се, на практика, централизираното планиране не се справи с производството и разпространението на стоки, желани от гражданите. Въпреки това, вместо да се коригира системата, властите превърнаха плановата икономика в една голяма лъжа, която всички трябваше да подкрепят публично, дори тайно да не вярват в нея.

"Те се преструват, че ни плащат, ние се преструваме, че работим", се шегуваха хора от Росток до Владивосток. И тази шега съдържа значителен елемент на истина. В крайна сметка, в света възтържествува светогледът на Фридрих фон Хайек, което предполага, че колебанията в пазарните цени съдържат повече информация, отколкото централизираната система на планиране, както и че децентрализираните механизми за вземане на решения работят много по-ефективно от държавните органи.

Тази идея помага да се обясни разликата в богатството между капиталистическия и комунистически свят, тя също набра скорост в края на Студената война. Въпреки това, световната финансова криза подкопа твърденията на западния финансов капитализъм, че той е най-добрият начин за организиране на икономиката. Ценовият механизъм на Хайек е несъмнено правилен, но непълен. Пазарните цени на стоки и услуги, в действителност, дават много по-точна информация, отколкото планираната икономика. Но кризата показа, че това не е вярно за цените на активите. Петилетките са една голяма лъжа на Съветския съюз, но капитализмът също е голяма лъжа.

Тя се състои във факта, че пазарните цени на активите, включително финансовите, уж трябваше точно да отразяват икономическата им стойност. Преди 10 години хората с ужас разбраха, че финансовите изисквания, натрупани по време на икономическия бум, не отговарят на действителността, а обемът на бъдещото производство, на което разчиташе икономиката, изглежда недостатъчно, за да изпълни тези изисквания. Те вярваха, че притежават богатство, което всъщност не съществува. В резултат на това милиони хора изведнъж осъзнаха колко са излъгани и политическата арена съвсем очаквано беше изправена пред вълна от хаос и недоверие. Но една лъжа върви заедно с друга и либерализмът също предаде мечтите на хората.

Западните икономики вече са много по-бедни от очакваните преди кризата тенденции. Особено силно кризата удари младежта, която има малко основания да очаква възможности за благоденствие, на каквито са разчитали техните бащи и дядовци. А тези, които искат по-демократичен капитализъм, нов златен век, трябва да се поучат от урока. Раздялата с илюзиите е пример за действието на комунизма и капитализма. Хората вече не могат да разчитат на кой знае какъв стандарт на живот и пазарният либерализъм изглежда е в беда. И левите, и десни популисти често възхваляват с носталгия славните дни на смесената икономика.

Може би са прави, че съперничеството между планираната и свободна конкуренция трябва да приключи със сливането им. Но основната поука от това съперничество е, че всяка икономическа система трябва да бъде честна.