Заради националистическите страсти Балканите си остават бурето с барут на Европа. Последната война в Югославия отне поне 100 хиляди човешки живота.

Смята се, че вероятността от нова война е много голяма и единственият икономически и политически модел, който може да я предотврати е всички страни да бъдат приети в ЕС. 

Промяната на държавните граници в Западните Балкани обикновено се счита за една от най-опасните идеи в съвременната европейска политика. И така, защо този месец в Брюксел циркулира мистериозен документ, който предлага широкообхватни промени на границите, установени след войните в Югославия през 90-те години на миналия век и последиците от тях, пише The Financial Times.

Основната причина е, че Западните Балкани - област в която са Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия - са затворени в стратегическа ничия земя за четвърт век.

Един полезен начин за успокояване на напрежението в региона би бил приемането на всичките шест държави в ЕС. Но този проект, уж непоклатима цел на 27-членния блок, протича толкова бавно, че става все повече без значение като отговор на проблемите в региона.

В резултат на това се оказва невъзможно да се пробият експанзионистичните мечти на местните националисти, които биха искали да създадат например Велика Сърбия, Велика Хърватия или Велика Албания. Несигурността относно бъдещето на Западните Балкани засилва регионалните антагонизми и разширява възможностите на други сили, главно Китай, Русия, Турция и страните от Персийския залив, да разширят своето влияние в задния двор на ЕС.

Вярно е, че няма сериозен риск от избухване на насилие в мащаба на войните от 90-те години. Но трайната нестабилност на Западните Балкани запазва способността си да привлича външни сили и да изостря международното напрежение, както прави през 19 и 20 век.

Важно е да се отбележи, че анонимният документ, който обиколи Брюксел, не отразява официалната линия на нито едно правителство в ЕС или самия регион. Озаглавен "Западни Балкани - път напред", той за първи път се появи в словенски новинарски сайт, което породи спекулации, че е изготвен от кръгове, близки до Янез Янша, министър-председател на Словения.

Янша категорично отрече каквото и да било участие, както и други високопоставени служители в Любляна, които са заети с подготовката за приемането на Словения през юли на шестмесечното ротационно председателство на ЕС.

Всъщност никой не е поел отговорност за документа. Но в много отношения това няма значение. Тъй като някои от аргументите в полза на промените на границите са обща разменна валута сред националистите в Западните Балкани след разпадането на комунистическата югославска федерация.

Вземете предложението за сливане на контролираната от босненските сърби половина Босна и Херцеговина със Сърбия. Това беше декларирана бойна цел за босненските сърби през 90-те години и бе ефективно потвърдено миналия месец от босненско-сръбския парламент.

Асамблеята прие резолюция, призоваваща за "преговори за мирен разпад" на Босна и Херцеговина, ако международната общност откаже да премахне Службата на върховния представител в Сараево.

Обитателят на този офис, неизменно публична личност от ЕС, наблюдава цивилните аспекти на мирното Дейтънско споразумение, приключило босненската война от 1992 до 1995 г.

След това идва предложението на документа за обединяване на населените с босненски хървати райони на Босна и Херцеговина с Хърватия или поне да им се предостави специален статут. Това отговаря на дългогодишната цел на хърватските националисти.

И накрая, има идея за сливане на Албания с Косово, чието население е предимно албанско, и даване на специален статут на района на Северно Косово, където живеят сърби. Някои видни политици в Албания и Косово говорят открито за надеждата си, че Велика Албания един ден ще съществува.

От почти идеалната рецепта за конфликт или дори откровена война на Балканите, най-големите губещи биха били мюсюлманските бошняци в Босна и Херцеговина. Те ще останат с уязвима мини-държава, точно както босненските сърби и босненски хърватски националисти искаха през 90-те.

Това предлага някои улики за авторството. При внимателен оглед се оказва, че документът няма какво да каже за руското или китайското влияние в Западните Балкани, докато в него се правят три мрачни препратки към Турция - чието присъствие несъмнено нараства. Той също така се оплаква от предполагаемия радикален ислям в Босна и Херцеговина. С други думи, който го е написал, засяга теми, скъпи за десни популистки кръгове в цяла Европа.

В защита на своята чест дипломати от ЕС и САЩ денонсираха предложенията на документа. Но да се защитават границите на страните от Западните Балкани като неприкосновени е в най-добрия случай само половин политика. Регионът отчаяно се нуждае от по-енергично участие на ЕС и САЩ.

Колкото по-дълго западните правителства продължават да продължават да пренебрегват региона, толкова по-висока ще е крайната цена.