Политиците в Германия и Полша – двете страни, които приютиха най-големите украински диаспори в Европейския съюз – все по-остро поставят под въпрос дългосрочното си гостоприемство. Причината е рязкото увеличение на броя на младите украински мъже, влизащи в техните държави през последните седмици, съобщава Politico.
След като Киев облекчи ограниченията за пътуване за мъже на възраст между 18 и 22 години в края на август, Полша и Германия отчетоха значителен приток на украинци в тази възрастова група.
Според полската гранична служба, от началото на годината до края на август границата са преминали около 45 000 души. След промяната в регулациите броят им скочи до 98 500 само за два месеца – около 1600 души на ден.
Много от тях продължават пътя си към Германия, където по данни на Министерството на вътрешните работи броят на влизащите се е увеличил от 19 на седмица през август до между 1400 и 1800 седмично през октомври.
Политическо напрежение в Берлин и Варшава
В Германия въпросът вече има силно политическо измерение. Членове на управляващата коалиция на канцлера Фридрих Мерц предупреждават, че обществените нагласи може да се обърнат срещу бежанците.
„Нямаме интерес младите украинци да прекарват времето си в Германия, вместо да защитават страната си“, заяви пред Politico Юрген Хардт, водещ експерт по външна политика в партията на Мерц.
В Полша реакцията беше още по-остра. Крайнодясната партия „Конфедерация“ публикува изявление:
„Полша не може да остане убежище за хиляди мъже, които би трябвало да защитават родината си, вместо да прехвърлят разходите за дезертьорството си върху полските данъкоплатци.“
Какво стои зад решението на Зеленски
Президентът Володимир Зеленски обяви през август, че мъжете под 25 години могат да напускат страната, като целта е да се стабилизира системата за наборна служба.
Досега всички мъже между 18 и 60 години нямаха право да напускат Украйна. Новите правила обаче позволиха на младите да пътуват без риск от наказателно преследване.
Зеленски обясни, че мярката цели да върне част от мъжете, които вече са извън страната, за да могат впоследствие доброволно да се включат в армията, когато навършат 25 години.
Промяната е и опит да се ограничи друга тревожна тенденция – родителите да извеждат синовете си в чужбина още на 16–17 години.
„Ако искаме момчетата да останат в Украйна, е нужно те да завършат училище тук и родителите им да не ги отвеждат преждевременно. В противен случай рискуват да загубят връзка с родината си“, подчерта президентът.
Двете страни с най-голям брой украински бежанци
Германия и Полша са дом на най-големите украински общности в ЕС. По данни на Евростат, около 1,2 милиона украинци живеят в Германия, а близо 1 милион – в Полша. Това представлява над половината от всички украински граждани със защитен статут в Европейския съюз.
В Полша украинците вече формират над 6% от работната сила и имат осезаем принос към икономиката, но въпреки това крайнодесните партии настояват за ограничаване на социалните помощи.
Социални напрежения и нови закони
Президентът на Националния институт за паметта Карол Навроцки наскоро наложи вето върху законопроект за подпомагане на украинците, аргументирайки се, че само работещите и плащащи данъци в Полша трябва да имат право на помощи.
Подобна риторика се наблюдава и в Германия, където „Алтернатива за Германия“ (AfD) – крайнодясната партия, която води в социологическите проучвания – отдавна настоява за ограничаване на помощите за украински бежанци.
По данни на Федералната агенция по заетостта, около 490 000 украинци в трудоспособна възраст в Германия получават обезщетения за дългосрочна безработица.
На този фон партията на канцлера Мерц подготвя законопроект, който ще ограничи допустимостта за социални помощи за новопристигащи украинци.
Между солидарност и умора
Три години след началото на войната Европа продължава да е убежище за милиони украинци, но и арена на растящо обществено напрежение.
Докато Киев се опитва да балансира между нуждите на фронта и правата на младите си граждани, Полша и Германия са изправени пред ново изпитание на политическото и общественото търпение – колко дълго ще могат да запазят равновесието между състраданието и реалността.
