Германия ще затвори трите си оставащи атомни електроцентрали в събота, разчитайки, че може да изпълни зелените си амбиции без атомна енергия въпреки енергийната криза, причинена от войната в Украйна, предаде АФП.

Облакът от бяла пара, който се издига от 1989 г. над реката в Некарвестхайм, близо до Щутгарт, скоро ще остане далечен спомен, както и комплексът "Изар 2" в Бавария,  и АЕЦ "Емсланд" на север.

Във време, когато много западни страни увеличават ядрената енергия в прехода си към по-екологични енергийни източници, най-голямата икономика в Европа решително се придържа към плановете си, въпреки че не всички са съгласни, съобщава БНР.

От 2002 г. насам Германия иска постепенно да се откаже от ядрената енергия, но решението бе ускорено от бившия канцлер Ангела Меркел през 2011 г. след аварията във Фукушима в Япония.

Фукушима показа, че "дори във високотехнологична страна като Япония рисковете от ядрената енергия не могат да бъдат безопасно контролирани", каза Меркел тогава.

Решението за излизане бе популярно в страна с мощно движение срещу атомната енергия, а то бе подхранвано от страхове от конфликт като Студената война и бедствия като Чернобил.

Но нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 г. заплаши да провали плановете, слагайки край на евтиния руски газ и хвърляйки страната в безпрецедентна енергийна криза.

"Няма смисъл от връщане назад"

Само няколко месеца преди последните три останали централи в Германия да бъдат изключени на 31 декември 2022 г., общественото мнение започна да се обръща.

"При високите цени на енергията и горещата тема за изменението на климата, разбира се, имаше призиви за разширяване на електроцентралите", каза Йохен Винклер, кмет на Некарвестхайм.

Правителството на канцлера Олаф Шолц, което включва Зелените, които са категорично против атомната енергия, се съгласи да удължи живота на централите до 15 април.

"Можеше да има нова дискусия, ако зимата беше по-трудна, ако имаше прекъсвания на електрозахранването и недостиг на газ. Но имахме зима без твърде много проблеми“, благодарение на ускорения внос на втечнен природен газ, каза Винклер.

Некарвестхайм има около 4000 жители, като над 150 от тях работят в централата, но Винклер е философски настроен към решението.

"Колелото вече е завъртяно твърде много" и няма смисъл "да се връщаме назад" и да обръщаме процеса, каза той.

От 2003 г. насам в Германия са затворени шестнадесет реактора.

Трите последни централи са осигурили 6% от енергията на Германия миналата година, в сравнение с 30,8% от всички ядрени централи през 1997 г.

Междувременно Германия е произвела 46% от енергията си от възобновяеми източници през 2022 г. спрямо по-малко от 25 на сто преди десетилетие.

Амбициозни енергийни цели

Сегашният темп на напредък по отношение на възобновяемите енергийни източници обаче няма да е достатъчен за Германия, за да постигне собствените си цели, заради което недоволстват защитниците на екологичните кампании.

Тези цели "са амбициозни и без постепенното спиране на ядрената енергия – и всеки път, когато се лишаваме от технологична опция, правим нещата по-трудни", каза Георг Захман, енергиен специалист в базирания в Брюксел мозъчен тръст "Брюгел" (Bruegel).

Уравнението е още по-сложно, като се има предвид целта за затваряне на всички въглищни електроцентрали в страната до 2038 г., като първата вълна от затваряния е планирана за 2030 г.

Въглищата все още представляват една трета от производството на електроенергия в Германия, с увеличение от 8% миналата година, за да се компенсира загубата на руския газ, след като Москва спря доставките в отговор на западните санкции заради инвазията в Украйна.

Страната ще трябва да инсталира "четири до пет вятърни турбини на ден" през следващите няколко години, за да посрещне нуждите си, предупреди Шолц - трудна задача, като се има предвид, че миналата година са инсталирани само 551.

Германия освен това трябва да удвои скоростта, с която инсталира фотоволтаично оборудване, според мозъчния тръст "Агора енергиевенде" (Agora Energiewende).

През последните месеци бяха приети редица регулаторни облекчения в опит да се ускорят процесите на планиране.

Планирането и одобрението на проект за вятърна енергия в момента отнема средно четири до пет години, според индустриалната асоциация BWE. Дори съкращаването на това с една или две години би било "значителна стъпка напред", казва тя.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук