Ромските гета са бяло петно на европейската имунизационна карта, пише Михаел Мартенс във „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“. И други медии обръщат внимание на проблемите на ромите от Балканите в условията на пандемия, пише "Дойче веле".

Живеят натясно, често пъти нямат достъп до чиста питейна вода, общото им здравословно състояние е лошо - обобщава Михаел Мартенс в статията си във „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ за ромите и ваксинациите на Балканите. Авторът припомня, че още в началото на пандемията за ромските гета се заговори като за евентуален източник на сериозни инфекции.

Друг германски вестник, „Франкфуртер Рундшау“, посочва, че в Европа навярно живеят около 10-12 милиона роми, повечето от които в Югоизточна Европа. „Те са бедни и отритнати, а в сегашната криза са изложени на опасността от зарази, на житейска несигурност и на още повече омраза.

Надничари без квалификация, берачи, сезонни и общи работници - в цяла Европа тъкмо те първи губят работата си. Те живеят натясно и в социална изолация: в сегашната криза ромите на Балканите са особено застрашена рискова група.“

Без достъп до здравеопазване

ФАЦ припомня, че в началото на пандемията тази опасност е била видима, но по-късно ромските квартали, най-големият сред които е пловдивският Столипиново с 60 000 жители, са изчезнали от полезрението ни.

Вестникът цитира предупрежденията отпреди година, че вирусът може да намери убежище в ромските поселища и оттам отново да атакува, когато ограниченията отпаднат.

Авторът добавя, че повечето роми нямат здравна осигуровка, а някои нямат дори кръщелно свидетелство и адресна регистрация, поради което държавните статистики не ги ловят.

Той цитира гръцкия вестник „Катимерини“, според който, около 50 000 души в Гърция нямат социалноосигурителна карта и са лишени от достъп до здравеопазване, като това са главно бездомници, роми и бежанци с отхвърлени молби за убежище. По-нататък в статията във ФАЦ четем:

„Ето, че сега се очертава обаче друг проблем. Дали имунизационните кампании ще достигнат до ромите или пък това малцинство, което е доста многобройно в някои югоизточноевропейски държави, отново ще останe почти без никаква защита?“.

Михаел Мартенс припомня едно изследване на ЕС от 2016 година, което доста преди пандемията предупреждава за трудностите с ваксинирането на ромското население.

„Има големи разлики в обхвата на ваксинациите между неромското и ромското население и е необходимо по-добре да се разберат факторите, от които зависи ваксинирането сред ромите, а също така да се разработят политики в подкрепа на ромите в Средна и Югоизточна Европа,“ пише между другото в това изследване.

То стига до извода, че ромските деца се ваксинират много по-малко срещу обичайните заразни болести, а като положителни примери в това отношение посочва България, Унгария, Молдова и Словакия.

В други държави от региона обаче в ромските квартали много по-често избухват епидемии – примерно от шарка. В отговор на въпроса защо не ваксинират децата си, ромските родители най-често казват, че не знаят за важността на ваксинациите, показва още изследването от 2016 година.

Как действат в Сърбия

Но неосъзнаването на опасността е само част от обяснението, посочва авторът на статията във ФАЦ, който дава пример с иначе успешната имунизационна кампания в Сърбия. Той обяснява, че поради липса на компютър, на смартфон, на връзка с интернет или на документи за самоличност много роми не могат да се регистрират за ваксинация.

Сръбската министърка на публичната администрация Мария Обрадович казва, че при това положение държавата ще отиде при ромите и на място ще предлага ваксинация.

Мобилни екипи и "Ковид-медиатори“ ще агитират ромите да се ваксинират. Засега не е ясно обаче как ще се проследяват резултатите и евентуалните странични ефекти от имунизацията при онези роми, които нямат документи за самоличност и адресна регистрация.

Пред ФАЦ белградският епидемиолог Предраг Кон казва, че неизбежно ще трябва да се търси сътрудничество с ромските лидери.

Междувременно стана известно, че съвместно със Световната здравна организация ЕС отпуска 7 милиона евро за по-ефикасно ваксиниране на хората от Западните Балкани, като във фокуса са особено уязвимите обществени групи, сред които са и ромите.