Ето, че и аз трябва да си остана вкъщи - заради коронавируса. Това ми беше наредено от моя работодател Дойче Веле. Защо ли? Онзи ден закарах моя приятелка до болницата. Случаят нямаше нищо общо с епидемията - поне на първо време. В спешното отделение всичко изглеждаше спокойно.


Лекарите и само някои от медицинските сестри носеха предпазни маски. Приятелката ми беше приета в болницата и аз я придружих до стаята ѝ. На леглото до нея имаше пациентка, която силно кашляше и подсмърчаше. Жената ни обясни, че е била приета същата сутрин. Аз съм твърде мнителна - може би защото съм журналистка.

Във всеки случай, веднага тръгнах по петите на един от болногледачите и го попитах дали жената в стаята е била тествана за коронавирус.

"Това пък защо", попита той с учуден поглед. "Защото кашля много силно и не изглежда никак добре", отвърнах аз, изпълнена с недоумение. "Ами, нали знаете, по това време на годината върлува грип", каза той и преди да отмине, добави за мое успокоение:

"Тя не е била в кризисен регион, нито е имала контакти с хора, болни от коронавирус".

Стаята на моята приятелка и жената с кашлицата беше в непосредствена близост до столовата. Там таблите със сандвичите и салатите не бяха покрити с нищо. Болногледачът разнасяше тази храна на болните по стаите, включително и на жената с кашлицата - без да носи предпазна маска.

Карантина или не?

На следващата сутрин внезапно получих текстово съобщение по телефона от моята приятелка в болницата. В него пишеше: "Дадоха ми предпазна маска и не ми разрешават да излизам от стаята".

Лекарите все пак са тествали жената с кашлицата за коронавирус. "А къде е тя сега?", написах в съобщение до приятелката ми. "Тук, при мен, в стаята", беше отговорът. Резултатът от теста обаче щял да се получи чак на следващата сутрин...

Това, естествено, ме разтревожи и се обадих в отделението. Медицинската сестра не можа да ми даде никаква информация и ми каза да се свържа с главния лекар на отделението. Той обаче бил зает и щял да ми се обади по-късно.

Телефонно обаждане така и не получих, но 15 минути по-късно дойде ново съобщение от приятелката ми: "Карантината е вдигната. Мога да сваля маската и да излизам от отделението, за да отида на ерготерапия в съседния тракт."

Това съобщение ме свари абсолютно неподготвена. Вече не знаех какво да мисля. Два часа по-късно ми бе предадено, че според критериите на института "Роберт Кох", пациентката с кашлицата не може официално да бъде класифицирана като "съмнителен случай".

Поради това нито моята приятелка, нито аз, или медицинският персонал в отделението не можело да бъдем смятани за "контактни лица".

Кой да бъде тестван и кой не?

Институтът "Роберт Кох" препоръчва да се прави тест за коронавирус само на пациенти, които показват симптоми на заболяването и които са имали контакт с доказани случаи на болни от Ковид-19 или които са пътували в някой от регионите, обявени за рискови.

Тези ограничения са нужни, защото наличните комплекти с тестове за диагностициране на коронавирус в Германия били ограничени. Щом станел ясен резултатът от теста на жената с кашлицата, каза лекарят по-нататък, щяло да се вземе решение дали и ние с приятелката ми сме "контактни лица" и чак тогава можело и нас да ни подложат на тест. Но това щяло да стане чак на следващата сутрин.

А докато трае тази несигурност, моят работодател превантивно ме обяви за "контактна личност" и ми нареди да работя от вкъщи. Смятам, че мярката е правилна и ще си остана вкъщи, макар че много от нещата, които в момента се случват в хода на кризата с вируса, изглеждат направо безсмислени и пресилени.

В Туитър, във всеки случай, прочетох множество съобщения, които ме накараха да си помисля, че моите преживявания в берлинската болница не са единичен случай.

Моя приятелка, която е медицинска сестра и работи в няколко различни берлински болници, твърди, че положението навсякъде е точно такова, каквото го описвам. Тя ми разказа, че дори и пациенти с инфекции на дихателните пътища не се подлагат автоматично на тест за коронавирус.


Сабине Кинкарц

Сабине Кинкарц

Между паниката и безотговорността

Преди броени дни 12 берлински лекари излязоха със съвместно обръщение, в което настояват социалният живот да бъде ограничен до минимум - да бъдат затворени клубовете и кафенетата, да се отменят всякакви мероприятия с публика и то не само онези с над 1000 посетители.

"В противен случай скоро няма да бъдем в състояние да контролираме ситуацията", твърдят медиците. Един от тях - Патрик Ларшайт, каза следното:

"Вече знаем със сигурност, че в сегашната фаза на пандемия сме длъжни да прекъснем всички социални контакти, ако искаме да имаме изобщо някакъв шанс да ограничим броя на заразените".

Според лекаря, не е достатъчно да се отменят само мероприятията с над 1000 посетители: "В това се уверихме вече в Берлин, защото установихме, че има огромен скок на заразите след посещения в определени клубове, където са се събирали ограничен брой хора.

Нещо повече - подобни места са дори значително по-опасни от онези, където има голям брой хора, защото там по правило и помещенията са значително по-големи.

Ако сега не се предприемат радикални мерки, Германия ще бъде буквално премазана от същата епидемична вълна, каквато видяхме в Италия", предупреждава лекарят.