Когато привържениците на британското напускане на Европейския съюз рисуват бъдещето на Великобритания извън общността, те често посочват на английската сфера от англоезичните нации, която е наследство на британското имперско минало. Това пише Гидиън Рахман в анализ за „Файненшъл таймс“, цитиран от БГНЕС.
<div>Рахман допълва:</div> <div>&nbsp;</div> <div>Затова изказването на Барак Обама относно британския референдум може да стане мощен удар срещу привържениците на Брекзит. Президентът на САЩ, който е най-влиятелният човек в англосферата, настоятелно убеждава Великобритания да остане в ЕС. Някои привърженици на Брекзит заявяваха в отчаяние, че Обама изпитва към Великобритания особена неприязън. Лондонският кмет Борис Джонсън налага тезата, че &bdquo;кенийският произход на президента&ldquo; отчасти обяснява неговите възгледи.&nbsp;</div> <div>&nbsp;</div> <div>Всъщност изявлението на Обама не се нуждае от никакви обяснения. САЩ отдавна се застъпват за оставането на Великобритания в ЕС.&nbsp;</div> <div>&nbsp;</div> <div>Но привържениците на Брекзит се целят в нещо по-мащабно. Въпреки изявленията за особения характер на отношенията между САЩ и Великобритания, които са се превърнали в някакъв ритуал, нещо се е променило в годините на президентството на Обама. А това е, че и Вашингтон, и Лондон започнаха да отделят повече внимание върху засилването на Азия, което накара двете страни да преразгледат отношението си към света и един към друг.&nbsp;</div> <div>&nbsp;</div> <div>Все пак произходът на Обама играе определена роля. Но в случая важното е не, че той е първият афроамерикански президент, а че е първият тихоокеански президент. Обама е израснал на Хаваите насред Тихия океан, а в детството си е изкарал няколко години в Индонезия. Той както никой друг президент преди него разбира важността и нарастващата значимост на Азиатско-Тихоокеанския регион.&nbsp;</div> <div>&nbsp;</div> <div>Показателна външнополитическа инициатива на Обама е &bdquo;завоят на Америка към Азия&ldquo;. Въпреки хаоса в Близкия изток и Украйна, американският президент упорито, твърдо и решително се стреми да насочва дипломатическите, военни и икономически ресурс към Азия.&nbsp;</div> <div>&nbsp;</div> <div>По време на посещението на Обама в Лондон имаше много разговори дали САЩ ще поискат да подпишат отделно търговско споразумение с Великобритания, ако тя излезе от ЕС, или ще отделят повече внимание на Трансатлантическото споразумение с Евросъюза (ТТИП). Обама направи гръмкото заявление, че Великобритания ще се окаже в края на опашката от желаещите да подпишат търговската сделка със САЩ. Но реалността е такава, че главният търговски приоритет на Америка не е Великобритания или ЕС, а Азия. Преговорите за ТТИП ще вървят още няколко години, а споразумението за Транстихоокеанско партньорство между САЩ и 11 държави от Азиатско-Тихоокеанския регион вече е подписано и се очаква ратификацията му.&nbsp;</div> <div>&nbsp;</div> <div>Някои британци и европейци се надяват, че след Обама Съединените щати ща отделят по-малко внимание на Азия и отново ще обърнат поглед към Атлантика. Едва ли. Всеки американски президент, който е загрижен за стратегическите приоритети на САЩ, навярно ще направи същите изводи, както и Обама.&nbsp;</div> <div>&nbsp;</div> <div>Британците нямат особени основания да се жалват от привързаността на Америка към Азиатско-Тихоокеанския регион, защото правителството на Камерън също предприе стъпки на сближение с Азия, като правеше това дори в ущърб на САЩ. Дейвид Камерън начело на високопоставени търговски делегации нееднократно е посещавал Азия, където в негово присъствие Великобритания стана държава-учредителка на Азиатската банка за инфраструктури инвестиции с щабквартира в Пекин. И той направи това въпреки позицията на американското правителство. Един представител от администрацията на Обама се оплака (на кореспондент на &bdquo;Файненшъл таймс&ldquo;) от &bdquo;постоянните отстъпки&ldquo; на Великобритания спрямо Китай.&nbsp;</div> <div>&nbsp;</div> <div>Несъмнено, Великобритания и Америка са обвързани с дълбоки исторически и културни връзки. Съмняващите се в това могат да видят колко високопоставени представители на външнополтическия елит на САЩ са учили в Оксфорд. Съветничката на Обама по националната сигурност Сюзън Райс, Бил Бърнс, който бе заместник на Хилари Клинтън в Държавния департамент, а също един от най-близките й съветници Джейк Съливън (Jake Sullivan) също са възпитаници на Оксфордския университет.&nbsp;</div> <div>&nbsp;</div> <div>Такъв род връзки помагат на Великобритания да намерят търсените врати във Вашингтон. Но в бъдеще дори образователните контакти ще отслабват.</div> <div>&nbsp;</div> <div>Американският финансист Стивън Шварцман, вдъхновен от оксфордските стипендии, току-що учреди собствена схема на стипендии, в рамките на която американски и други студенти с високи успехи ще отиват на обучение в пекинския Университет Цинхуа. Доводите на Шварцман са напълно разумни: важното е бъдещите американски лидери по-добре да разбират Китай.&nbsp;</div> <div>&nbsp;</div> <div>Засилването на Азия променя Канада и Австралия, които също са ключови членове на англосферата. Обемът на търговията на Австралия с Китай и Япония в стойностно изражение е 10 пъти по-голям в сравнение с Великобритания. А 35% от населението на най-големия канадски град Торонто е азиатско. Във Ванкувър пък на тихоокеанското крайбрежие тази цифра отдавна е надхвърлила 40-те процента.&nbsp;</div> <div>&nbsp;</div> <div>Но британците, които изпитват носталгия по английската сфера и са недоволни от решението на Обама да постави Лондон &bdquo;в края на опашката&ldquo;, биха могли да са замислят за ползите, които носи културното влияние на САЩ.&nbsp;</div> <div>&nbsp;</div> <div>Традиционната англосфера може и да се намира в запуснато състояние. Но в Брюксел се появи друг вид англосфера &ndash; английският език стана общ език за институциите на Евросъюза.&nbsp;</div>