Историята разкри как мистериозното убийство на 13-годишната Мери преобърна света! (СНИМКИ)

В началото на ХХ в. на всеки е известно, че работата лесно може да те убие, но случаят на Мери Фейгън не е такъв. 13-годишното момиче е брутално убито във фабриката, в която работи за няколко цента на час.

Ужасната смърт на Мери става повод за двугодишно издирване на убиеца и провеждането на едно от най-известните наказателни дела и линчувания в историята на САЩ, както и за появяването на две организации с противоположни цели.

Мери Фейгън е родена в трудни времена в САЩ през 1899 г. За едно още по-злощастно начало на живота ѝ, баща ѝ се разболява и умира четири месеца преди тя да се роди.

До 10-годишна възраст вече се е преместила от родния си град и е изоставила училището, за да работи в текстилна фабрика и да помага на семейството си с издръжката.

Когато Мери е на 12, майка ѝ - Франсис, се омъжва повторно и семейството се мести в Атланта, Джорджия. Там младото момиче започва работа във фабрика за моливи срещу заплащане от 10 цента на час при 55 работни часа на седмица, въпреки че вече в семейството има и мъж, който да помага финансово.

За жалост тежкият труд на Мери за един по-добър живот се оказва напразен, след като на 26 април 1913 г. пазачът на фабриката, Нют Лий, открива безжизненото ѝ тяло до една от пещите в мазето.

По лицето ѝ са открити следи от одрасквания, по главата ѝ имало няколко големи рани, а роклята ѝ била вдигната над кръста, което загатвало, че е изнасилена. Оказва се, че най-вероятно е удушена с колана на палтото ѝ. По-късно полицията открива и бележки от убиеца близо до тялото на Мери.

В последния си ден Фейгън отива в офиса на шефа си, за да вземе своите 1 долар и 20 цента за десетте часа труд във фабриката. Шефът ѝ, Лео Франк, е последният човек, който я е видял жива. Той е арестуван веднага, след като е разпитан заедно с още няколко заподозрени, включително и пазача.

В следващите две години разследването по случая продължава, а полицията ту освобождава заподозрени, ту арестува нови, но така и не може да разреши мистериозното убийство на 13-годишната Мери Фейгън.

Накрая фокусът пада върху Лео Франк. Въпреки че категорични доказателства липсват и полицията разполага само с косвени такива, Франк е обвинен и осъден за убийството. Принос за това има портиерът на фабриката Джим Конли, който при полицейски натиск най-вероятно изфабрикува доказателства срещу шефа си.

Появяват се обаче нови свидетели, които твърдят, че са видели Конли да пере оцапана с кръв риза в същото мазе, където е открито тялото на жертвата, и портиерът също е арестуван.

При полицейския разпит Конли разкрива, че Франк е убил момичето и го е накарал да се отърве от тялото, както и да напише бележките, открити до него. В съдебен процес, продължил не повече от 10 минути, Лео Франк е осъден на смърт чрез обесване.

Когато новините, че евреин е отговорен за смъртта на младото невинно християнско момиче, се разпространяват, пред съда всеки ден започват да се събират тълпи от хора, пеещи антисемитистки песни и искащи екзекуцията на Франк.

Съдията и журито потвърждават смъртната присъда, но подсъдимият обжалва. В отговор губернаторът на щата приема обжалването и променя присъдата на доживотен затвор.

Разгневените граждани яростно протестират срещу решението на губернатора и на 17 август 1915 г. група мъже, известни като „Рицарите на Мери Фейгън“ взимат правосъдието в свои ръце.

Групата, състояща се от уважаван съдия, няколко юристи и бивш губернатор, нахлува във фермата, в която е държан Франк, отвлича го и го обесва на дъб близо до рожденото място на Мери.

69 години след публичния линч се появява свидетел - Алонзо Ман работел като чистач на офиса на Лео Франк по онова време. Под клетва 69 години по-късно той признава, че е видял портиерът Джим Конли да носи безжизненото тяло на момичето и да го хвърля през шахта в мазето.

Конли забелязал, че момчето го е видяло и го заплашил, че ще го убие, ако каже на някого за това. Така Ман, страхуващ се за живота си, носи тайната със себе си почти през целия си живот.

Свидетелят преминава успешно детектор на лъжата и психологическа оценка, но и до днес не е сигурно кой е убил Мери Фейгън.

Едно обаче е сигурно – случаят дава началото на Антидифамационната лига, която от 1913 г. се бори срещу предразсъдъците към евреите, а „Рицарите на Мери Фейгън“ създават една друга организация, която подклажда предразсъдъците и расизма – „Ку-клукс-клан“ в Джорджия.