На 1 август великият френски дизайнер Ив Сен Лоран щеше да навърши 80 години. Връзките му с Русия започват още през 1950-те години и не са спрели даже и след смъртта му. „Руски дневник“ припомня историите, които свързват висшата мода с руснаците.

1. Домът на Dior и първо ходене до Москва


Модели на „Диор“ в Съветския съюз от официалното модно ревю привличат тълпа любопитни руснаци, 1959. Снимка: Getty Images

През 1957 г., след неочакваната смърт на основателя на „Диор“ (Dior) Кристиан Диор, 21-годишният Ив Сен Лоран става художествен ръководител на модната къща. Първата му колекция „Трапец“ излязла година по-късно и обигравала формите на традиционния руски сукман. Някои от моделите носели руски имена – Надежда, Татяна. 

През 1959 г. Ив Сен Лоран – първи от западните моделиери – пристига в СССР със своята колекция. Спектакълът предизвиква фурор. Разбира се, да попаднеш на него било практически невъзможно – покани получили само началниците от сферата на леката промишленост, звезди от руското кино и съпругите на партийните ръководители. 

Впрочем по-късно, когато моделите излезли в залите на ГУМ и на червения площад за фотосесии, били видени от всички желаещи. Фотохрониките от тези години са запечатали кадри на руснаци, които гледат моделите в рокли на „Диор“ като извънземни. 


Модели на „Диор“ позират в Съветския съюз по време на модното ревю, разхождат се по улиците и събират реакции от местните. Москва, 1959. Снимка: Getty Images

Едно от основните списания в държавата по това време – списание „Огоньок“ е отбелязало показването на колекцията:

„Седящите в залата гледат манекенките много внимателно – едни мерят мислено дрехите и намятат на раменете си меките манта, а други се стараят да уловят и запомнят модела, който им е харесал. Зрителки отбелязват: „Защо роклите от дебел вълнен плат са така отворени? Та това е почти сукман. За нас, северняците, това не е особено практично. А през лятото, даже вечер, ще бъде топло в такава рокля. Роклите са твърде къси. Пълничките и нисичките едва ли ще се чувстват добре в тях. Ръчните обшивки, разбира се, са много красиви, но кой би могъл да си позволи толкова скъпа вещ?“

2. „Руската“ колекция от 1976 г.


Това зелено, ръчно изтъкано палто в руски стил е от зимната колекция на парижкия моден дизайнер Ив Сен Лоран от 1976-77 година. То е обкантено с червено и е облечено върху кафява вълнена пола. Тоалетът е завършен с многоцветен шал и шапка от лисича кожа. Снимка: АР

Както казва самият дизайнер, той обича Русия и културата ѝ, чието влияние може да бъде забелязано в много от творбите му. Макар че това никъде не е изразено така явно, както в есенно-зимната колекция от 1976 г., посветена на балетната постановка на Серегей Дягилев „Руски сезони“, която се играела в Париж и Ню Йорк в първата четвърт на XX век. Ив Сен Лоран се вдъхновявал и от образите на героините в руската литература, на първо място от Наташа Ростова и Анна Кренина. 

В неговите костюми се прокрадвали мотиви, заимствани от униформите на казаците, традиционните руски селски дрехи и модернистичните костюми на художника Лев Бакст. Колекцията била посрещната с възторг. „Ню Йорк Таймс“ я нарекъл „революционна“ и способна да измени хода на развитие на модата. Самият Ив Сен Лоран говори за нея така: „Не знам дали тази колекция е най-добрата ми работа, но със сигурност е най-красивата“.

3. Приятелство с Лиля Брик


Лиля Брик. Снимка: Михаил Озерски / РИА „Новости“

Лиля Брик, известна най-вече с любовния си роман с руския поет на революцията Владимир Маяковски, била смятана за жена, която белязвала епохата, в която живеела. Не била истинска красавица, но оказвала върху мъжете магическо въздействие. Много водещи художници, писатели и поети от началото на ХХ век я наричали своя муза, от тук идва и прозвището „муза на руския авангард“. 

С Ив Сен Лоран се запознали случайно на московското летище, когато Лиля Брик била вече на 80 години. По-късно най-добрият приятел и партньор на моделиера Пиер Берже разказвал: „Край нас премина ефектна жена с рижи коси, в шуба с развяващи се краища…“ 

В нейно лице Лоран намерил един от най-интересните си събеседници. „С Лиля Брик мога да разговарям свободно за абсолютно всичко – за любовните си връзки, за порядъчността, за живопис, даже за политика… За мода, разбира се, също“, споделя той. 

Дизайнерът подарил на Лиля много свои вещи, а на 85-годишнината ѝ поднесъл рокля, която тя много харесвала и често обличала, въпреки светския етикет, който не позволявал да се появява с една и съща рокля два пъти.

4. Работа с Майя Плисецка


Френският моден дизайнер Ив Сен Лоран с руската балерина Майя Плисецка, 2 февруари, 1971 година. Снимка: Corbis/Vostock-Photo

Легендарната руска балерина Майя Плисецка била въведена в света на модните тенденции и дизайнерите в Париж от Елза Триоле, писателка и съпруга на Луи Арагон и сестра на Лиля Брик. Звездата на световния балет просто не можела да не се превърне в обект на възхищение от Ив Сен Лоран. Моделиерът създал за нея костюми за постановката „Гибелта на розите“. Бледорозовите безтегловни костюми, които изглеждали ушити от розови листенца и при това въобще не пречели на движенията, се превърнали във фурор за женския костюмен цех на Болшой театър. При това много подхождали на чувствения, драматичен и новаторски по дух спектакъл.

5. Любов след смъртта


Прес снимка

През 2008 г. дизайнерът, променил света на модата, си отиде от живота. Въпреки това, модната къща носеща неговото име, си остава вярна на руското увлечение и продължава от време на време да пуска модели, вдъхновени от Русия. Така се появи „руският“ аромат на Magnificent Blossom Oriental Collection 2015 Russian Limited Edition (Великолепната цветна ориенталска колекция 2015, руска лимитирана колекция), която била създадена изключително за Русия, а през 2014 г. излезе жизнерадостната и изпъстрена с мрежовидни шарки колекция, посветена на вечната любов на Ив Сен Лоран – руския балет.

Източник: Руски дневник