Високо в Андите, в Северозападна Аржентина, се разказват истории за трупането на огромни богатства от литий – металът, който се използва във всичко - от телефони iPhone до автомобили Tesla и който плени инвеститорите по света. Тази обаче не е една от тези истории.

Тя започва в богатите на литий солища на аржентинската провинция Салта и продължава чак до Южна Корея и Хонконг, оставяйки след себе си редица съдебни дела и нещастни инвеститори. Тя е и поредното потвърждение на вечния урок за инвестирането на пари в природни ресурси – преследването на поредната треска, била тя за литий, уран или петрол, е много рисково начинание.

Преди пет години на инвеститорите им беше казано, че компанията за добив на литий Lithea Inc. скоро може да струва 1.4 млрд. долара. Миналия месец обаче, след редица съдебни дела, съдът в Хонконг разпореди активите на бизнесмена, който стои зад Lithea, да бъдат замразени, тъй като той е разследван за неплатени задължения.

Въпросният човек - Чой Сун-мин, се присъединява в много ранен етап на треската за литий. През 2009 г. неговата компания Cordia Global Ltd., регистрирана на Британските вирджински острови, придобива контрол над Lithea срещу 15 млн. долара, показват фирмени и съдебни документи.

Три години по-късно, когато треската за литий се вихри с пълна сила, презентация на Lithea пред инвеститори оценява дела на Чой на 250 млн. долара. В нея се прогнозира, че стойността му скоро ще нарасне петорно, след като компанията излезе на борсата.

Тук в историята се намесва Куон Оджун, председател на южнокорейския стоманодобивен гигант Posco. Под управлението на Куон Posco разработва нов метод за добив, който ускорява преработката на богатия на литий супер солен разтвор, което в момента отнема месеци.

От Posco наемат геоложка фирма, ръководена от базирания в Хонконг Хърман Цо, за да оцени два залежа, които да станат потенциални партньори за прилагането на технологията, в това число и Lithea.

Това обаче се оказва спорен избор. Само няколко месеца преди това Цо е оценил руска въглищна мина, която отчасти е собственост на Чой, а неговият доклад е използван за набирането на милиони под формата на дългово финансиране.

Впоследствие инвеститори заявяват, че мината е безполезна, а пазарната стойност на собственика й Siberian Mining Group, на практика е сведена до нула на борсата в Хонконг. Миналата година съдът в Хонког се произнесе, че Цо дори няма необходимата квалификация, за да изготвя оценки на мини.

Цо отказва коментар пред Bloomberg, докато Чой твърди че не е направил нищо нередно. От Posco твърдят, че са избрали офертата на Цо, защото била най-бърза и най-евтина.

Всичко това става ясно, едва след като Posco навлиза в Аржентина. През 2013 г. Цо пътува до провинция Салта, близо до границата с Чили. Той заявява, че проектът на Lithea е “технически изпълним” и го оценява на 280 млн. долара.

Докато Posco преговаря с Lithea, проблемите на Чой започват да се увеличават. Той е разследван от корейската държавна агенция за гарантиране на банковите депозити (KDIC). Чой бил гарант по няколко заема от корейска банка, която фалирала, показват съдебни документи.

Държавната институция си търсела парите, а според нея Чой бил насочил чрез различни компании заем от 2 млн. долара от фалиралата банка към руската мина.

В интервю в Хонконг Чой отрича версията на държавната агенция и твърди, че е използвала пари основно от миннодобивно дело в Индонезия, за да финансира инвестициите си. През 2014 г. той продава дела си в Lithea за 1.3 млн. долара, или по-малко от 1% от стойността на компанията, определена от Цо година по-рано.

Нещата обаче не свършват дотук. Купувачът е BMC Global Ltd. - компания, регистрирана на Британските вирджински острови и притежавана от сътрудник на Чой, който работил с него по Sibirian Mining. Чой споделя, че продал дела си на BMC заради задълженията си към банка в Хонконг и заради това, че не искал да крие активи от KDIC.

След като научават за проблемите на Чой, от Posco прекратяват преговорите с Lithea, но те са подновени в края на 2014 г., след като става ясно, че Чой повече няма да участва в проекта. Снимка на сайта на Posco обаче показва Куон и Чой заедно в мина в Аржентина в началото на 2016 г. Чой твърди, че бил в ролята на консултант.

В същото време от KDIC продължават да упражняват натиск върху Чой. През февруари 2016 г. съдът замразява активи на стойност до 102 млрд. вона (85 млн. долара), собственост на Чой и шест свързани с него фирми. От KDIC информират, че също са се сдобили със заповед за замразаяването на собствеността му върху апартамент за 3.4 млн. долара в Манхатън.

В същото време смесеното дружество Posco-Lithea започва да се разпада. Миналия септември Posco се изтегля от проекта, като посочва като причина за това неспазване на договора. Срещу BMC пък е заведено дело от техен кредитор в лицето на Tor Asia Credit Master Fund LP.

Миналия месец от BMC се съгласиха да продадат Lithea на канадската компания LSC Lithium Corp. за 44 млн. долара. Сделката все още не е финализирана.

Продажбата на залежа от литий в Аржентина затваря кръга. Lithea е оценана на близо два пъти повече от това, което плаща Чой през 2009 г. и на много по-малко от 280-те млн. долара официална оценка, която й дава това Цо и на 1.4-те млрд. долара, прогнозирани в презентацията на компанията.

Мината все още не е произвела никакъв литий за търговска употреба.

Източник: profit.bg.