В средата на XX век САЩ имат амбициозни идеи за използването на атомната енергия за мирни цели. Сред тях е създаването на изкуствено море в Сахара и прокопаването на нов канал, свързващ Средиземно с Червено море, предават световните агенции.

За първата цел било предложено да се взривят 230 атомни бомби, всяка с мощност 1,5 мегатона. Така щял да бъде прокопан канал от Средиземно море до депресията Катара в Египет, която е на около 60 метра под морското равнище и тя щяла да бъде запълнена с вода.

Изкуственото море щяло да има много високи нива на изпаряване и постоянен приток на морска вода, променяйки благоприятно климата не само в Сахара, но и в Европа.

За втората цел се предвиждало да бъдат използвани 520 атомни бомби, всяка с мощност 2 мегатона или 150 пъти повече от тази пусната над Хирошима.

Комисията за атомна енергия (AEC) в САЩ създава програмата „Палешник” през юни 1957 г., за да проучи използването на атомни бомби за мирни цели. Името идва от Библията (Исая 2:4), „ще изковат мечовете си на палешници”.

Целта на програмата, осъществявана от Националната лаборатория „Лорънс Ливърмор” (LLNL), е да се разработи необходимата технология за използване на ядрени експлозии за граждански и индустриални проекти, като прокопаване на пристанища и канали, и сондажи за нефт и природен газ.

Идеята за използване на ядрени експлозии за невоенни цели е повдигната за първи път от президента Дуайт Д. Айзенхауер в известната му реч „Атоми за мир”, произнесена през декември 1953 г.

Международната криза, предизвикана от национализирането на Суецкия канал от Египет през 1956 г., поставя първоначалния фокус на програмата „Палешник” върху широкомащабните изкопни работи.

Предложено е и разширяване на Панамския канал или дори прекарването на нов през Никарагуа.

На симпозиум по темата на AEC през февруари 1957 г. са представени 24 доклада, обхващащи широк спектър от идеи. Въпреки че интересът е голям, дискусиите са възпрепятствани от липсата на данни за ефектите от подземните експлозии. Такива данни са генерирани с първия експериментален подземен ядрен взрив през септември 1957 г.

Следват нови експериментални подземни ядрени взривове и мащабно проучване, публикувано през 1970 г., което е най-изчерпателното по въпроса и до наши дни.

Междувременно AEC насърчава партньорството с частната индустрия за проучване на използването на ядрени експлозии за търговски цели.

През 1967 г. е проведен първият от три съвместни експеримента между правителството на САЩ и индустрията, за да се проучи възможността за използване на ядрени експлозии за увеличаване на производството на природен газ.

Детонацията създава подземна кухина с височина над 100 метра и диаметър над 50 метра.

Въпреки окуражаващия резултат, който води до увеличение на производството на газ шест до осем пъти, последният се оказва радиационно замърсен. Следващите два теста потвърждават данните, слагайки край на проекта.

Общо в рамките на програмата са проведени 27 ядрени опита между 1957 г. и 1973 г. „Палешник” е прекратена през 1977 г.

Въпреки неуспеха ѝ като цяло, тя дава на учените огромно количество данни за ядрените взривове и радиацията, включително за рисковете за биологичните системи и за последствията за атмосферата.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук