Как сирийският конфликт може да стане още по-драматичен

Нека погледнем объркващата картина на бойното поле: Съедините щати са решили, че най-силният им партньор срещу &quot;Ислямска държава&quot; е групировка на сирийски кюрди, известна като Сили за защита на народа /СЗН/. Но Турция, нашият съюзник в НАТО, казва, че СЗН са свързани с кюрдска групировка, която тя смята за терористична. Как ще се реши това противоречие? Все още няма отговор, пише Дейвид Игнейшъс във &quot;Вашингтон пост&quot;, цитиран от БТА.<br /> <br /> Русия, междувременно, твърди, че воюва срещу &quot;Ислямска държава&quot;, редом до силите, лоялни на сирийския президент президент Башар Асад. Но руските бойни самолети бомбардират групи на ислямистки бунтовници, които са тайно подкрепяни от САЩ, Турция и Йордания - а тези бригади яростно контраатакуват. Бунтовниците качват видеозаписи, в които се хвалят с успешни удари с американски противотанкови ракети. Битката странно наподобява руската война в Афганистан в зачатъка й. Накъде води това? И тук няма отговор.<br /> <br /> Саудитска Арабия и Иран водят война с посредници в Сирия от близо четири години. Това може да се окаже най-отровният конфликт от всички, защото подхранва сунитско-шиитския междурелигиозен пожар, който опустошава Близкия изток.<br /> <br /> Погледнете картата на разпарчетосана Сирия и ще видите противоположни коалиции и съюзи. С толкова много мощни военни сили, събрани на едно място, опасността от нещастни случаи и погрешни сметки е голяма.<br /> <br /> Защо тази война чрез посредници ескалира в същото време, когато външните сили водят дипломатически преговори за уреждане на конфликта? Съединените щати, Русия, Иран, Турция и Саудитска Арабия изпратиха свои представители във Виена миналата седмица, за да проучат възможностите за политическия преход, за който те всички се обявяват. Срещата не беше окуражителна: в нея не участваха сирийски бойци, а външните сили бяха на противоположни позиции по въпроса за прехода.<br /> <br /> &quot;Воювай и преговаряй&quot; е повтарящ се цикъл във всеки близкоизточен конфликт. Ето защо неотдавнашното разрастване на боевете вероятно е прелюдия към дипломатически преговори, доколкото всяка от страните се опитва да разшири територията си и да засили изгодната си позиция преди да започнат сериозни преговори. Би трябвало да сме толкова доволни от това. Но и Асад, и бунтовниците изглежда ни най-малко не са готови за компромиси.<br /> <br /> Проучвайки Сирия от север на юг, става ясно къде е необходимо &quot;избягване на случайни сблъсъци&quot;, както се изразяват военните, за да не се стигне до непреднамерена катастрофа.<br /> <br /> На северния фронт Съединените щати трябва да задълбочат консултациите с Турция, засилвайки подкрепата си за сирийските кюрдски сили и техните арабски съюзници. Президентът Обама изпраща в Сирия около 50 военни от силите за специални операции, но не се заблуждавайте, това си е значителен ангажимент. Американските военни ще се нуждаят от въздушна подкрепа - не само за да бомбардират &quot;Ислямска държава&quot;, но и за снабдяване, за спасяването им, когато попаднат в беда, и може би за извършване на &quot;нощни нападения&quot;, базирани на разузнавателна информация, подобни на онези, които бяха толкова опустошителни в Ирак.<br /> <br /> Какво мисли Турция за тази разширена роля на САЩ на границите й, особено след решаващата победа на изборите в неделя на понякога кюрдофобския президент Реджеп Таип Ердоган? Представители на Пентагона казват, че турците не трябва да се притесняват, защото САЩ сега ще имат по-голям контрол върху 25-те хиляди бойци на СЗН и могат да предотвратят попадане на доставките в ръцете на Кюрдската работническа партия /ПКК/, която Турция смята за терористична група. Това е разумен аргумент, но се нуждае от съгласието на Анкара.<br /> <br /> На южната граница на Сирия с Йордания Съединените щати тайничко помогнаха за обучението на бунтовническа коалиция, известна като Южния фронт и съставена от 54 бригади с общо 35 000 бойци. Миналата седмица руски бойни самолети атакуваха някои от тези подкрепяни от САЩ сили в Ал Хара, Югозападна Сирия. Това е мястото, където беше разположена бившата руска станция за радиоразузнаване, превзета от бунтовниците. Това е лудост. Москва и Вашингтон би трябвало да се опитат да успокоят ситуацията, вместо да разпалват огъня още повече.<br /> <br /> Но в неумолимата логика на сирийския конфликт най-лошото тепърва предстои. Говорителят на Южния фронт, майор Есам ал Райес, ми каза в интервю по телефона във вторник, че неговите сили очакват нова офанзива /на правителствените войски/ в Сирия тази седмица, подкрепяна от Русия, за отвоюването на територия южно от Дамаск. Това преследване на &quot;победа&quot; само помага на екстремистите.<br /> <br /> Какво ще стане, ако външните сили не намерят пътя към намаляване на напрежението? Ето едно мрачно предположение: през миналите няколко седмици ме посетиха лидери на кюрдски политически движения в Иран и Сирия. Те си представят деня, когато един по-голям Кюрдистан ще разтвори границите на тези страни, както и тези на Турция и Ирак.<br /> <br /> Ако Русия, Иран, Турция и другите бойци посредници не помогнат да се постави обратно предпазителя на тази граната, експлозията в региона е неизбежна.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);">ОЧАКВАЙТЕ В БЛИЦ ЕКСКЛУЗИВНИ НОВИНИ И ПОДРОБНОСТИ ЗА ВОЕННИТЕ ДЕЙСТВИЯ В СИРИЯ!</span><br /> <br /> <br /> &nbsp;