Строго охранявани и поверителни телеграми, държани от погледа на обществеността в продължение на век, разкриват шокираща тайна. „Титаник" потъва преди 110 години - но подробностите около тази морска трагедия, която все още не е напълно изяснена, продължават да интригуват хората, пише "Труд".

Корабът потъва в нощта на 14 срещу 15 април 1912 г. на около 740 километра от най-близката земя, а първият кораб, който се притичва на помощ, пристига час и половина след инцидента - много след като последната жертва умира в леденото море.

Температурата на водата е 2,2 градуса по Целзий, при което оцеляването на човек е само 15 минути. 1517 души губят живота си, а пътниците от първа класа имат най-голям шанс за оцеляване: 63% от тях са спасени.

На „Титаник“ има 20 спасителни лодки, които може да поберат само около 1100 пътници общо половината от тези на борда в онази съдбовна нощ - но това е в съответствие със законите на времето и се смята за достатъчно. Едва 700 пътници успяват да се качат на борда на спасителните лодки; повечето от тях напускат кораба полупразни.

Секретни телеграми

Но какво се случва с мъртвите тела? Истината за това е скрита от тайни телеграми, чиито автори вярват, че никога няма да станат публично достояние. В тези телеграми става ясно, че капитанът на една от спасителните лодки, Mackay-Bennet, иска да извади всички тела от морето. Но скоро разбира, че корабът му е твърде малък за 334-те тела, които открива.

Тогава вземат противоречиво решение - да изхвърлят труповете на пътниците от най-бедната, трета класа, за да има достатъчно място за тези от първа и втора класа.

Мнението на екипажа е, че те имат по-големи права на достойно погребение. От намерените 334 тела повече от 100 са изхвърлени от кораба и никога повече не са открити в дивата природа на Атлантическия океан. Истината за случилото се е скрита от поверителни телеграми, които по-късно са намерени от историци в тайни архиви.

В първата телеграма капитанът пише: „Трябва да донесете всички тела, които качите на спасителната лодка“. Но Mackay-Bennet скоро отговаря: „Ние изброихме подробно всички пари и ценно имущество, открити с телата.

Не би ли било по-добре всички тела да бъдат погребани в морето, освен ако няма специално желание на семейството да ги запазят?". След кратка кореспонденция е договорено телата на по-бедните пътници да бъдат изхвърлени, а останките на по-богатите да бъдат върнати на семействата им.

Пет дни по-късно

Когато SS Bremen, кораб, плаващ от Германия за Америка, се приближава до мястото на трагедията пет дни по-късно, пътниците на борда започват да крещят.

Бремен се присъединява към кораба Carpathia, чиято мисия е да съберe останките от тела, които бъдат намерени. В далечината се виждат бели петна, които всъщност са замръзнали тела на мъртвите, които все още носят спасителни жилетки. Дни след потъването цялото място се превръща в огромна водна гробница, с гъста мъгла, шум от разбиващи се вълни, замръзнали трупове и думите на свещеника, който извършва опелото.

„Видяхме жена с нощница с бебе, подпряно здраво на гърдите й“, свидетелства Йохана Стунке, пътник от Бремен. „Имаше и тяло на жена, прегръщаща рошаво куче. Някои бяха облечени за танци и вечеря, други в нощници и пижами. Една жена имаше спасителна жилетка и две деца в ръцете си.“

Последната лодка

Екипажът описва всичко като „студено, мокро, нещастно и безутешно“. До края на април комбинацията от сол и слънце започва да разрушава коланите и телата потъват в дълбините на океана. През юни същата година обаче две тела са открити, плаващи в океана. Това са останките на корабен сервитьор и кухненски работник.

Последната спасителна лодка, която напуска потъналия кораб взема последните оцелели от „Титаник“. Тази лодка е открита месец след инцидента.

На 13 май 1912 г. екипажът на RMS Oceanic открива парчета дърво, плаващи на около 300 км от мястото, където потъва „Титаник“. Когато се приближават до него, откриват телата на двама пожарникари, работещи в машинното отделение, и пътник от първа класа Томсън Бийти, който е облечен в официални дрехи.