Китай увеличава военния натиск срещу Тайван и демонстрира огромното си военно превъзходство, но ако се стигне до истинска война, възможностите му може да се окажат ограничени, твърди експерт по проблемите на Азия, пише "Дойче Веле".

Джози-Мари Перкун: Целта на военното учение е да демонстрира възможностите на Китай. Пекин иска да покаже, че разполага с военната мощ, която ще му позволи да завладее острова и да наложи своите интереси.

Не съм убедена, че предприеманите сега действия подсказват какво би направил Китай оттук нататък – военното учение е просто една твърде голяма демонстрация. Китайската армия не би си разкрила дотолкова картите, че да покаже как би превзела острова.

Но сега виждаме, че заплахата се увеличава. Навлизането в зоната от 12 мили около Тайван е новост. Използването на бойни муниции и подчертаването на прецизността, с която ракетите достигнаха до своите цели, искаше да покаже, че вече се гради нов нов сценарий на заплаха.

Атаката е едно, превземането на една страна или на един остров – нещо съвсем друго. В състояние ли е Китай сега не просто да атакува Тайван, но и наистина да го превземе?

Джози-Мари Перкун: Това не е невъзможно. Но въпросът е дали окупацията ще може да се задържи трайно и на каква съпротива ще се натъкне. Всичко това ще е свързано с големи разрушения, откъдето произтича въпросът – дали Китай действително би спечелил нещо.

В подобна ситуация Китай ще изгуби редица сфери, на които той с удоволствие би сложил ръка –  става дума за икономическите мощности на Тайван и на първо място за IТ- и телекомуникационната промишленост.

Точно толкова засегната ще бъда и полупроводниковата индустрия. Затова бих казала следното:

в материален план надмощието е факт, но дали военните възможности ще са достатъчни и за трайна окупация, не е толкова сигурно. Към всичко казано дотук трябва да добавим и това, че населението на Тайван въобще не желае да бъде „освобождавано“.

Какви са способностите на Тайван да се защити?

Джози-Мари Перкун: Китайската армия категорично превъзхожда Тайван и в трите направления – по суша, въздух и вода. Ако бойните самолети на Тайван са 400, китайските са четири пъти повече.

По сходен начин стоят нещата с военноморските сили: Китай разполага с над 30 бойни кораба, Тайван има четири. Съотношението при подводниците е 70 към две.

Военният потенциал на Тайван е много по-ограничен от този на китайската армия. Но пък Тайван се ползва с широка подкрепа, най-вече от страна на САЩ. Има и тесни контакти с други партньори в региона. Япония, например, миналата година обяви, че ще разглежда евентуално нападение срещу Тайван като нападение срещу собствената ѝ територия.

С посещението си Нанси Пелоси съзнателно обърна погледите на цял свят към този конфликт. Къде и как би могъл Западът да подкрепи Тайван?

Джози-Мари Перкун: Това вече е форма на подкрепа – да не се допусне този конфликт да бъде забравен. Конкретно Западът трябва да покаже, че приветства тази солидарност. Германия би могла да разшири двустранните отношения. И трябва да покажем ясно, че поддържаме демокрациите в Азия.

*Джози-Мари Перкун е политоложка, експертка по проблемите на Тайван. Работи в университета в град Трир.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук