Изтоковедът, кандидат на историческите науки Георги Асатрян поясни защо не трябва да се обръща специално внимание на новината за ареста на лидера на „Ислямска държава”. Новини за смъртта на лидера на ИД в медиите се появяват доста често. Или Багдади е пленен, или е убит, или е пресякъл иракско-сирийската граница, или, правейки невъзможното, е избягал в Либия, пише Лайф ру.
Практически винаги това е непроверена информация, която често идва от местни, сирийски или иракски военни, които нещо са чули, разбрали са по своему и са казали на медиите.
 
Историята на тероризма показва, че радикалните групировки приключват своето съществуване по два начина:
 
1. групировката по един или друг начин започва да участва в политическия процес (43%),
 
2. специалните служби ликвидират „основния елемент” на организацията (40%).
 
В случая с ИД, за първата точка може веднага да се забрави. Преговори с групировката никой няма да води – нито иракчаните, нито сирийците. Същото може да се каже и за регионалните държави и великите сили.
 
Най-вероятният сценарий в случай с ИД е втората точка, тоест постепенното ликвидиране на „основния елемент” на организацията. Това ще подкопае бойните, идеологическите и икономическите възможности, ще свие периметъра на дейността на терористите. ИД ще бъде задушена само от времето и дългата обсада. Но дори в този случай за пълно унищожаване не може да се говори – организацията по един или друг начин ще продължи да съществува, макар и в орязан мащаб.
 
Връщайки се към въпроса за съдбата на ал Багдади, трябва да се отчете, че неговата смърт не е способна да подкопае възможностите на групировката. „Основният елемент” на ИД е доста по-мащабен, той не се свежда до конкретни личности.
 
Да предположим, че иракските или сирийските военни унищожат първата десятка лидери на ИД. Групировката е обезглавена, лидерите са убити, интелектуалният потенциал е подкопан. Връзките със спящите клетки в ЕС и финансовите донори от Близкия изток са прекъснати. Какво следва? Как ще действа групировката? 
 
Както следва. Доста бързо ще бъдат намерени заместници, които често не отстъпват по нищо на предишните лидери. Всичко това ще се случи в най-кратки срокове и при това в автоматичен режим, никой няма да полага почти никакви усилия. Актувността на групировката ще намалее за известен период време. А след това – всичко по новому.
 
А смъртта на лидера, на така наричания „халиф”? Тя ще има още по-малко значение за ИД. Организацията ще функционира по стария начин. Разкол няма да има със сигурност. Крилата на ИД в Сирия, Ирак, дори в отделните населени пунктове, функционират автономно. Няма да има отток на кадри – той по принцип вече се наблюдава, броят на ИД през последната година е намалял значително. Интересът към групировката сред „поддръжниците” рязко е намалял. Както в живота на обикновените хора и на големите бизнес корпорации успехът привлича внимание, пари, нови кадри. Провалите и поражението – водят до техния отток.
 
Ал Багдади така и не успя да се превърне в символ на ИД. Него дори не го наричат с уважителната титла шейх, както правиха с лидера на „Ал Кайда” Осама бин Ладен. Той беше истински символ, вдъхновяващ хиляди мюсюлмани да тръгнат по пътя на джихада. В последните години бин Ладен почти не влияеше върху оперативната дейност на „Ал Кайда”, но той бе жив паметник на победата на „джихада” – падането на кулите близнаци в Ню Йорк на 11 септември 2001 година.
 
Ал Багдади няма такива победи. Основният му успех е превземането на Мосул. Неговият авторитет сред религиозните лидер на сунитски Ирак никога не е бил абсолютен. Той е взимал всичко с груба сила, финанси и съпътстващи обстоятелства. Ал Багдади отстъпва и на сегашния лидер на „Ал Кайда”, Айман аз Зауахири, който макар и ограничен в действията си, е пример за служене на идеите на джихада и религиозен авторитет.
 
В момента вторият по големина град в Ирак е под обсада, ИД губи позиции на собствена територия, където местното население, ако не поддържа, то се отнася към групировката неутрално. Някъде в началото на 2016 година, а може би и по-рано, започна спада за ислямистите. Групировката започна да търпи поражение след поражение. Загубата на Мосул би била катастрофа за джихадистите. Самата идея за контрол на градовете е конкуретно преимущество, идея фикс на организацията. Губейки контрола върху градовете един след друг, бюджетът на ИД изтънява, поддръжниците се връщат към живота си на фермери.
 
През 2014-2015 година бе създаден мита за непобедимата ИД. Мнозина говориха, че скоро групировката ще напусне рамките на Сирия и Ирак. Централна Азия, Северна Африка, Афганистан. Естествено, тези изводи бяха прибързани. За експанзията на ИД ѝ бяха необходими „базови условия”, които извън пределите на някои райони на Ирак и Сирия липсват и към момента. Основният елемент на ИД са арабските сунити в Ирак и отчасти в Сирия, които бяха с ощетени политически права за сметка на шиитите.
 
Подобни условия съществуват и до ден днешен в Ирак и Сирия. Именно затова ИД има бази в отделните райони на двете страни. Докато дълбоките социалнополитически, икономически проблеми не бъдат решени, бандитите от ИД ще намират подкрепа сред мирното население. А смъртта, раняването или бягството на лидера няма да имат никакво значение.

Превод и редакция: БЛИЦ