Българи масово са завръщали в България, бягайки от западни държави заради ширещото се там "джендърство" - такъв разговор се води в педагогически семинар в един от големите български ВУЗ-ове, разказва пряк свидетел, пише Дойче Веле.

А българин, живеещ повече от 20 години в Германия, се оплаква по друг повод, че местната детска градина била превзета от силите на ЛГБТ и в управата влязъл същински педофил. Тези две истории, чиито източници запазвам умишлено анонимни, звучат съвсем автентично.

Нямаше да го повярвам, ако наскоро не бях разговарял с българин, също живеещ от десетилетия в Германия, който в момента работи в авторитетно културно средище. Той пък щял да се прибира в България, защото германските власти му спрели руските тв-канали. "Само от тях научавам истината. И сега не знам какво става в Украйна", възмутено добави той.

Журналист от Bild: Налагането на джендърската идеология напомня на практики отпреди 1989-та година

Разбира се, всеки българин има право да избира дали да остане на Запад или да се прибере в своята страна. Като граждани на държава от ЕС българите са максимално улеснени в това отношение, благодарение на свободното придвижване и усядане в границите на общността. Но под мрънкането срещу либералния Запад и клетвите "Прибирам се в България!" (които обикновено си остават само на думи) подмолно тече един друг, доста нелицеприятен разказ.

Това е разказът за хилядите българи, пристигнали в Германия или другаде в ЕС, за да спечелят пари - и останали разочаровани от действителността. Да, тяхното разочарование е съвсем реално, тук спор няма, само че те непрекъснато го прикриват зад паравани. Защото изговарянето на истината е болезнено.

 

 

Така нареченото "джендърство" (какво и да означава тази руска пропагандна формулировка) по мои впечатления изобщо не наднича в кухните, в спалните и в детските стаи на което и да било "традиционно семейство" от България, заселило се в Германия.

Да, в обществото се води интензивна, но спокойна дискусия за сексуалните и за други идентичности, за транссексуалността, за правата на малцинствата т.н.

Но властите нито крадат деца, нито налагат насилствени операции за смяна на пола, нито пък поверяват детските градини в ръцете на педофили. Всичко това са смехотворни измишльотини.

Колкото до достъпа до руските пропагандни медии, същите тези власти просто изпълняват закона и не допускат разпространяването на зашеметяващи, човеконенавистни лъжи.

 

На снимката: Кметът на Хамбург Петер Ченчер предвожда LGBT парада

 

Показателно е, впрочем, че аргументационният арсенал на хората (в случая българите), които уж искат да се махнат от Германия или ЕС, до последната сричка е произведен във военните заводи на вече споменатата руска пропаганда - само за да се оправдае безсмислената и кръвопролитна война, която Путин води в Украйна.

Да не говорим, че според статистиката и според сериозните ми лични впечатления, българите в Германия и в Европа изобщо не са хукнали презглава обратно към родината си. А почти 10 процента от гласувалите българи в чужбина са пуснали бюлетина за "Възраждане".

Истинските причини се замитат под килима

Защо обаче споменатите разочаровани български хора прикриват истинската причина за огорчението си зад тези прозрачни пропагандни паравани? Отговорът е прост и тъжен: защото не са успели да се интегрират, не са научили езика, не са си създали среда и обикновено живеят в тъжен диаспорен балон.

Мнозина от тях са очаквали златен дъжд, други са са заминали само заради социалните придобивки, трети изобщо не се ориентират в чуждата и сложна страна и не успяват да си намерят достатъчно престижна и добре платена работа. На четвърти пък им пречат редът и дисциплината, липсват им "Васко Жабата" и "Бяла роза", липсват им още словесната разгащеност и приблизителността, с които се свикнали у дома.

 

 

Всъщност всичко това е разбираемо и дори приемливо, казано на новобългарски: "няма лошо" и "всеки сам си преценя". Лошото е единствено, че личните несъвместимости и поражения се замитат надълбоко под килима на ценностния сблъсък между две цивилизации.

И като стана дума за ценностите на Запада и на така нареченото "евразийско пространство": на споменатия в началото семинар за педагози един бъдещ учител се оплакал, че вече не позволяват да се бият децата. Само малко да се бият де, с педагогическа цел.

Автор: Александър Андреев

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук