Месеци преди да се появи дори и намек за COVID-19, десетки малки италиански села предлагаха хората да си купят къща за 1 евро, да оставят живота в забързания град на страна и да се отдадат на спокойствието на красивата италианска природа.

И въпреки че част от сделката бе новодомците да похарчат няколко хиляди за ремонт на имота, много хора все пак от други държави бяха примамени от обещанието за идилия в малките селища, сякаш излезли от някои филм.

После коронавирусът удари. А Италия бе най-тежко засегната. Въпросът какво се случва, когато се окажеш под карантина, в стара, разбита къща, на място, където почти не говориш местния език, е напълно логичен.

Превръща ли се животът в кошмар? Изненадващо, отговорът е не.

CNN успява да се свърже с няколко семейства, които си купуват дом за 1 евро малко преди коронавирусът да промени света. Вместо отчаяни, те са устремени към това да завършат ремонта на домовете си и да превърнат своята италианска мечта в истина.

Въпреки обрата на събитията, за тях, да бъдат блокирани в Италия, не се оказва чак толкова лошо преживяване. Кризата ги кара да оценят още повече тихите селца в страната и дори ги вдъхновява да вложат още пари в евтини имоти.

Един от тях е Алваро Солорзано. През март той пристига в Италия със съпругата си, сина си и неговата приятелка, за да започне ремонта на двете къщи, една от които за 1 евро, които купува в красивия град Мусомели на о. Сицилия. Останалата част от семейството му си тръгва малко по-късно за родния Маями, а той трябва да ги последва след няколко седмици. Това така и не се случва - Алваро все още е в Мусомели.

"Изгубих представа за времето. Дойдохме тук заедно, а накрая аз останах да живея сам, под карантина, в къща без мебели - само с легло и телевизор. Нямаше с кого да говоря.

Това беше най-трудното. Ако съпругата и синът ми бяха тук, щеше да е много по-различно", разказва Солорзано. Първоначално той останал в хотел, но когато и те затворили, той трябвало да се премести в една от къщите.

През тези няколко месеца той "убива" време, като гледа телевизия, учи италиански и ходи до супермаркета: "Най-хубавото време от деня", казва той. Всеки ден говори и със семейството си и се опитва да измъкне най-много позитиви от ситуацията, като продължава с ремонта.

"Поправил съм малко неща, но когато синът ми и приятелката му дойдат, техният дом ще е почти готов. За щастие, магазинът за строителни материали работеше през цялото време.

Радвам се, че купихме две къщи, не само една, тъй като в другият ни дом няма ток и вода", споделя той. Първите дни в новия му дом са ужасни - той спи само с якето върху пижамата си. Но съседите му помагат да се справи с тежката ситуация. Те му носят топли завивки и духалки. Позволяват му да използва интернета им.

"Проверяваха как съм редовно. На Великден ми донесоха тонове храна и ми отне дни да я изям. Не знам какво щях да правя без тях. Те са страхотни. Познавам всички. Не мога да ви опиша колко съм им благодарен. Никога няма да мога да им се отплатя за добрината", казва Алваро.

Сега, когато мерките се разпускат, той може да излезе, да се поразходи из града, да седне на пейка и да поговори с новите си приятели и да вдиша чистият въздух на планината и морето. Няма търпение да се върне в САЩ, но вместо да убие ентусиазма му, цялото това приключение кара Алваро да заобича повече Мусомели. Той планира да си купи трета къща на "медния хълм".

"Обичам този град. Хората тук ти помагат, дори и да не те познават. Това не се случва в Щатите", казва той.