В специален Углавен съд в Париж днес започва ново дело срещу Илич Рамирес Санчес, останал в историята със страховитото прозвище Карлос Чакала. Терористът, смятан години наред за най-опасния човек в света, ще бъде подведен под отговорност за участие в четири атентата в периода 1982-1983 година, отнели живота на 11 и ранили 150 души във Франция.
Чакала бе арестуван през 1994 година в Судан. Три години по-късно той бе признат за виновен и осъден на доживотен затвор за убийството на трима души, двама от които полицаи, при нападение през 1975 година в Париж.<br /> <br /> В скандално интврю от килията си във фресния затвор &quot;Клерво&quot; миналата седмица Карлос Чакала пое отговорност за извършването на общо над 100 атентата, които са отнели живота на близо 2000 човека. <hr /> <br /> <em>В продължение на повече от 20 години Илич Рамирес Санчес гради печалната си слава с убийства, бомби и изнудване и всеки път безпрепятствено успява да се измъкне както заради влиятелните си политически поддръжници, така и заради грубите грешки в тактиката на тайните служби.<br /> <br /> Прочува се през 1973 година, когато прави неуспешен опит да убие еврейския бизнесмен и вицепрезидент на Британската ционистка федерация Йозеф Зиеф. Действията му са в отговор на убийството от агенти на Мосад на Мохамед Бадиа, лидер на Народния фронт за освобождение на Палестина (ПФЛП) за Европа в Париж.<br /> <br /> В Хага на 27 юни 1974 година подпомага японската Обединена Червена Армия при операция за отвличането на френския посланик. През 1975 година участва в два неуспешни опита за взривяване на самолети на &quot;Ел Ал&quot; с гранатомет на парижкото летище &quot;Орли&quot;. На 27 юни същата година той застрелва двама френски агенти при опит за задържането му, след като е предаден от арестуван член на ПФЛП.<br /> <br /> Карлос Чакала е с главна роля и в организирането на атентата срещу централата на ОПЕК в австрийската Виена. През декември 1975 година, начело на четиричленна група, той нахлува на срещата на лидерите на ОПЕК и взима над 60 заложници. Нападателите получават самолет, с който отлитат с 42 заложници към Алжир, а после към Багдад, където 30 от пленниците са освободени. Останалите са пуснати по-късно в Триполи и Алжир, където терористите получават убежище.<br /> <br /> На следващата среща на ООП в Аден Карлос Чакала е призован да обясни защо не е екзекутирал двама от висшестоящите членове на ОПЕК и да отговори на обвиненията за присвояване на част от парите от откупа. В крайна сметка Чакала е изхвърлен от организацията. <br /> <br /> Следващата стъпка в терористичната кариера на Карлос е да създаде своя собствена формация, наречена Организация на Арабската въоръжена съпротива, в която участват сирийски, ливански и германски бунтовници. Първата смостоятелна акция на групировката е в началото на 1982 г., когато те осъществяват неуспешен опит за атентат срещу атомна електроцентрала, последван от редица заложени в Париж бомби като отмъщение за арестуването на Магдалене Коп, съпругата на Чакала.<br /> <br /> След провеждането на още няколко подобни операции международният натиск върху Будапеща се засилва и терористът е изгонен от Унгария, където живее от две години. Карлос получава отказ за убежище от Ирак, Либия и Куба, и накрая се установява в Сирия при условие, че се откаже от дейността си. Това положение се задържа до 1990 г., когато след контакти с иракското правителство Чакала е експулсиран и от Сирия. За кратко той пребивава в Йордания, а после намира своето място в Хартум, Судан.<br /> <br /> Френското и американското разузнаване предлагат множество сделки на суданските власти, за да се доберат до Чакала. Куриозният факт е, че причината терористът да бъде предаден е неговото собствено разпуснато поведение, което разгневява ислямските фундаменталисти в Судан. През 1994 г. Карлос влиза в болница, за да му бъде направена лека операция. Два дни по-късно властите го преместват в частна вила и му осигуряват лична охрана.<br /> <br /> Това обаче е клопка и само една нощ по-късно Карлос Чакала е заловен и упоен от собствените си бодигардове и на 14 август е предаден на френски агенти, които го транспортират до Париж. На терориста е повдигнато обвинение за убийствата във френската столица през 1975 г. и след 11-дневен процес, на 23 декември 1997 г., той е признат за виновен и осъден на доживотен затвор.</em>