Касапница по скандинавски: Тайната история за това как норвежци избиват сърби в концентрационен лагер
В ранната сутрин на 9 април, 1940 г. Германия напада Дания и Норвегия, под предлог като превантивна мярка срещу планираната (и свободно дискутирана) Френско-Британска окупация на тези страни. При нападението дипломатически пратеници на Германия уведомяват правителствата на двете страни, че Вермахта идва да защити техният неутралитет срещу Френско-Британската агресия. Големите различия в географията, терен и климат между двете страни правят нападенията над двете страни много различни.
Часът за нападение на флота, превозващ войските, Weserzeit („Часът Везер“), е определен за 05:15 германско време, 04:15 норвежко време.
Поводът за нападението, който самият Хитлер обяснява, е смехотворен – той заявява, че немците бомбардират Норвегия, за да „защитят страната от възможното нахлуване на англичаните”.
Кралят и правителството на страна успяват да избягат, с това целият „норвежки успех” се изчерпва. След два месеца боеве немците успяват да заемат цялата територия на страната.
Самата Норвегия има брегова линия, която заема целия запад на Скандинавския полуостров, а на по суаша тя не граничи с Германия. Всичко това създавало риск за възможен десант от страна на англичаните. След нападението на Германия над Съветския съюз край норвежките брегове започват да минават кораби от Великобритания и САЩ, предоставени безвъзмездно на страната.
Това принуждава нацистите да обърнат особено вниманиена отбраната и те развиват на завоюваната норвежка територия строителство на мощни съоръжения. Заради това е необходима евтина работна ръка, но в Третия райх знаят къде могат да се сдобият с подходящите работници. Съюзническият по това време на Хитлер мариотенет режим в Хърватия подарява на „Райхкомисариата в Норвегия” около пет хиляди политически затворници.
Това са основно сърби, а вината им всъщност е само това – в тяхната националност. За фашисткият хърватски режим по това време самият факт, че това са хора, произхождащи от Сърбия, е достатъчен те да бъдат обвинени и да бъдат отправени в трудови лагери.
В края на юни 1942-ра година в северна Норвегия пристига поредната „доставка” с няколко хиляди югославски затворници, които били поставени под карантина в концлагера Бейсфорд. По същото време ведомствен лекар установява, че те са болни от тиф. Болните са настанени в две отделни една от друга бараки.
Тези, които са били признати за здрави, са били настанени в колонията и изпратени в трудов лагер. Останалите, още на следващия ден, са били изведени на двора, където им дават лопати и им нареждат да копаят. След това ги разстрелват на групи от по 20 души с картечници, а тези, които все пак оцеляват, са доубивани с пистолети.
Касапницата е жестока, защото не всички успяват да излязат от бараките, били прекалено болни и слаби. Тогава норвежците заливат бараките с бензин и ги запалват, а тези, които се опитват са избягат от прозорците, са застреляни. По време на цялата акция, получила името „Касапницата в Бейсфорд”, загиват 288 югославски военнопленници.
Тази зверска, но обичайна за Втората световна война акция срещу военнопленниците има един нюанс, който я отличава от аналогичните и дори много по-масовите убийства на нацисти в Централна Европа. Убийците, които се отличават най-много сред охранителите в лагера не са немци, а норвежци. И те изпълняват задачите си доброволно.
Норвежкият колаборционизъм става един от най-известните благодарение на лидера си Видкунд Квислинг. Името му е нарицателно и дори с „Квислинговски режим” наричат марионетни правителства, създадени и контролирави от окупаторите. Но все пак в началото на 20-ти век по нищо не си личало, че Квислинг ще придобие тази печална известност, с която ще се прочуе по времето на Втората световна война.
Хитлер и Квислинг
След като завършва военна академия, той работи в норвежкия генщаб и дори заема длъжността военен аташе в Русия по време на Гражданската война. Това оказва благоприятно влияние върху кариерата му и през 1931-ва година Квислинг става министър на отбраната на Норвегия. Още по това време той започва да се увлича по германския национал-социализъм и става един от основателите на норвежката национал-социалистическа партия „Национално единение”.
Той би останал забравен от историята дори и на този пост, ако не са плановете на немското командване. Това, което прави Квислинг донякъде прилича на типичната „сделка с дявола” и с предопределен край.
В края на март 1940-та година той се среща тайно с представители на Вермахта и им разказва подробно за системата на отбрана на Норвегия.
На 7-ми октомври 1944-та година войската на руснаците започва настъпление над окупираният от Германия норвежки град Киркенес. Така и всъщност започва освобождението на страната от немците и от самия Квислинг.
По това време той е на върха на управлението на страната, но немците дават да се разбере какъв всъщност е той. Отстъпвайки под ударите на Червената армия, те използват тактика на обгоряване на територията, без да слущат възраженията на Квислинг.
Накрая той се предава доброволно на представители на норвежкото правителство, които се връщат в страната, след като територията й е освободена от немците.
Над 2 хиляди съветски войници и офицери умират при освобождението на северна Норвегия. Но явно това не е било запомнено, защото през юни 2014-та година Норвегия започва доставката на сухи дажби за силите на украинските АТО, в състава на които са влизали и нацистките батальони.
Превод БЛИЦ
Последвайте ни
0 Коментара: