Официалното активиране на първата наземна система на НАТО за защита срещу балистични ракети в Девеселу, бивша въздушна база в южната част на Румъния, добави още един щрих към вече обтегнати отношенията между Русия и Запада. Това коментира днес Мустафа Айдън във в. „Хюриет“, цитиран от БГНЕС.
Оценките на сигурността за източните и южните флангове на НАТО се влошиха след незаконното анексиране на Крим от Русия, както и руското военно струпване и постоянна подкрепа за въоръжените бунтовници в източната част на Украйна, военното присъствие в Сирия и повтарящите се нарушения на въздушното пространство и териториалните води на страните-членки на НАТО. Руската агресия изглежда е насочена както към съживяване на бившата суперсила, така и към възстановяване на нейните зони на влияние отвъд непосредствено съседство.

Разположената в Румъния система, наречена Aegis Ashore, се състои от два радара AN/SPY-1 и три ракети SM-3, които прихващат ракети. Това ще повиши способността на НАТО да защити евроатлантическия район срещу балистични ракети с малък и среден обсег на действие. Румънската база, заедно с друга в Полша, е част от Европейския поетапен адаптивен подход (EPAA), който беше обявен от американския президент Барак Обама на 17 септември 2009 г.

Четирите кораба „Иджис“, способни да прихващат балистични ракети, са разположени в Испания и радарната система в Кюречик-Малатиа в Турция, открита през януари 2012 г., също са елементи от ЕРАА и ще работят в синхрон. Системата стана действаща през 2012 г., както беше съгласувано на Лисабонската среща през 2010 г., но нейните командни и контролни системи се управляват от американската военна база в Рамщайн, Германия.

От самото начало Русия се противопоставя на идеята за ЕРАА чрез изразяване на загриженост за нейната национална сигурност. Макар представители на НАТО и САЩ постоянно да подчертават отбранителния характер на системата и да изтъкват, че основната й цел е вероятна заплаха с балистични ракети от Иран и други безконтролни държави, е ясно, че заплахата от Иран за Запада не оправдава създаването на подобна скъпа и мащабна система. Скорошното ядрено споразумение с Иран също така обезсилва подобно обяснение.

Освен това нарастващото през последните две години напрежение между Русия и Запада принуди НАТО да се концентрира върху конкретни действия за увеличаване отбранителните способности на членовете си от източния фланг. НАТО, както и отделните страни-членки увеличиха броя на военни учения в близост до руските граници в съответствие с Плана за готовност за действие, договорен на срещата на върха в Уелс през 2014 г. Съвместните оперативни сили с висока степен на готовност, които ще бъдат в състояние да се разположат в рамките на два дена на театъра на бойните действия, ще успокоят нервността на нейните източни членове. Но те все още не са активирани. Без подобна съвместна сила Прибалтийските страни няма да са в състояние да се противопоставят на хипотетичното руско нападение.

Руснаците също подсилват западните и южните си флангове. Дислоцирането на допълнителни войски и балистични ракети с малък обсег на действие „Искандер“ в Калининград, разположен между Полша и Литва, в началото на 2015 г. беше директна заплаха за прибалтийските страни. По подобен начин струпването на нейни военни части в Крим заплашва Източна Европа и района на Черно море. Нещо повече, руски представители заплашиха да предприемат контрамерки срещу обкръжаване, след като системата на НАТО в Румъния стана оперативна.

Руският президент Владимир Путин беше още по-ясен, когато каза, че Русия ще „неутрализира появяващи се мишени“. Поради това срещата на върха във Варшава, която ще се проведе на 8-9 юли, ще бъде лакмус за решителността на членовете на НАТО пред лицето на такава заплаха. Членовете трябва да приемат, че НАТО се нуждае от смели и конкретни стъпки, а не от неясни обещания на срещата на върха, за да увеличи своята възпираща способност. Препотвърждаването на задълженията на НАТО към нейните уязвими членове са възможно разполагане на сили може и да свърши работа.